… И така — продължил свети Петър, — тези, които са нарушили всички заповеди, да отидат вдясно.
Повече от половината душѝ застанали вдясно.
— А сега — викнал той — онези, които са нарушили някоя от заповедите, да застанат вляво.
Всички останали душѝ отишли вляво. Е, почти всички…
Всъщност всички без една.
В средата останала душата на един добър човек. През целия си живот той следвал пътя на добрите чувства, на добрите мисли и на добрите действия.
Свети Петър се изненадал. В групата на най-добрите останала само една душа.
И веднага се обадил на Господ да го уведоми.
— Виж, нещата стоят така: ако спазваме началния план, горкият човек, останал в средата, няма да се радва на блаженството, а ще умре от скука в пълна самота. Чини ми се, че трябва да направим нещо по въпроса.
Господ се изправил пред групата и рекъл:
— Греховете на онези, които се разкаят веднага, ще бъдат опростени и забравени. Всички, които се разкайват, могат да минат в средата при чистите и непорочни души.
Малко по малко всички започнали да се придвижват към средата.
— Спрете! Не е честно! Измама! — викнал един глас. Това бил гласът на праведника. — Не може така! Ако ме бяхте предупредили, че ще опростите греховете ни, нямаше да опропастя живота си…
Котката на ашрама15
— Хорхе, какво ще стане, ако ти кажа, че искам да си почина малко?
— Какво ще стане с кое?
— Какво ще стане с нас, с лечението?
— Не разбирам, Демиан…
— Въпросът ми е: мога ли да реша сам дали искам да си почина малко от терапията?
— Виж, не знам какво ме питаш. Но ще ти дам единствения логичен отговор, който ми идва наум. Ако ме питаш дали можеш да минеш известно време без терапията, ще ти кажа, че в момента, разбира се, можеш. Нещо повече, откровено смятам, че си в състояние да продължиш пътя си сам, когато решиш.
Усмивката, с която Дебелия ми каза това, беше единственото успокоително нещо в този разговор. Бях отишъл да искам разрешение от Хорхе и той не само ми го даде, но и сякаш ме насърчаваше да го направя.
— Кажи, да не би да ме гониш, Хорхе? — запитах го, за да се уверя.
— Да не си полудял, Демиан? Искаш да разбереш дали можеш да си починеш и като ти казвам, че можеш, ме питаш дали не те гоня… Какъв отговор очакваше?
— Истината, Хорхе: толкова съм свикнал с отрицателните отговори на други психолози, че това равнодушие ме изненадва…
— Може ли да ми кажеш какво очакваше?
— Най-малкото, че както е ставало с всички мои познати, първата реакция на терапевта ще бъде да разтълкува желанието за напускане като съпротива срещу лечението.
— Но ти не можеш да очакваш от мен тълкувания.
— По принцип не, но беше една възможност. Другата е да се развикаш, да ми се ядосаш и да ме изгониш.
— Виж ти, сега наистина ще те разтълкувам: значи трябва да те уверя колко си важен за мен, колко ме боли, че си тръгваш, и как не мога да понеса мисълта, че ще те изгубя.
Почувствах се така, сякаш съм гол.
— Добре, ще бъда съвсем откровен — продължи Дебелия. — Наистина е важно за мен, че си тръгваш, защото те обичам много. Не ме боли, че го правиш, защото го приемам като твое решение и наистина съжалявам, но трябва да ти кажа, че мога да го понеса. Но в никакъв случай не се ядосвам и не те гоня.
— А другата възможност… — Не успях да довърша изречението.
— Другата възможност ли? — насърчи ме Дебелия.
— Другата възможност е да ме оставиш да си тръгна, както правиш.
— И какъв е проблемът?
— В случая — никакъв.
— Все по-малко те разбирам.
— А после?
— После…
— Като поискам да се върна…
— Какво като поискаш да се върнеш?
— Мога ли?
— Защо да не можеш, Демиан?
— Защото всички приятели, които са ходили на терапия, са ми казвали ужасни неща за тези прекъсвания. От неясни заплахи за връщане на болестта до откровени предупреждения за кризи. От съмнения дали терапевтът ще има време да те приеме отново до заклеймяването, че „пациент, който напуска, не може да се върне“.
— А, сега разбирам откъде идват опасенията ти. Колкото до мен, можеш да си почиваш, когато искаш, и да се връщаш, когато пожелаеш. Ограниченията зависят от това да е удобно и за двама ни, от успеха на работата според терапевтичния модел и разбира се, от това докъде е стигнал пациентът.
Хорхе направи пауза, отпивайки от матето.
— Работата е там, че от едно наистина необходимо в някои случаи правило се е стигнало до нелепо обобщение.
— Както винаги ли?
— Както често… Да ти разкажа ли една приказка?
15
В Индия — духовно общежитие, манастир или жилище на духовен учител, където той проповядва идеите си на своите ученици. — Б.пр.