Група офицери заставяли всички селяни да се кланят пред господарската карета в знак на почит.
За всеобща изненада, когато каретата минала пред една къща на няколко преки от двореца, един от поданиците останал прав. Стражите тутакси го задържали и го отвели при господаря.
— Не знаеш ли, че трябва да се кланяш?
— Знам, Ваше Височество.
— Но не го направи.
— Не го направих.
— Нали знаеш, че мога да те осъдя на смърт?
— Надявам се, Ваше Височество.
Нолав се изненадал от този отговор, но не се смутил.
— Добре. Щом искаш да умреш по този начин, привечер палачът ще ти отсече главата.
— Благодаря, господарю — рекъл момъкът. И коленичил, усмихнат.
Тогава някой викнал в тълпата:
— Господарю, господарю! Мога ли да кажа нещо?
Диктаторът му наредил да се приближи.
— Казвай!
— Господарю, позволете аз да умра вместо него днес.
— Молиш ме да бъдеш екзекутиран вместо него?
— Да, господарю. Моля ви. Винаги съм ви бил верен. Позволете ми, моля!
Господарят се изненадал и попитал осъдения:
— Роднина ли ти е?
— Никога не съм го виждал. Не му позволявайте да умре вместо мен. Вината е моя и моята глава трябва да падне.
— Не, Ваше Височество, моята.
— Не, моята.
— Моята.
— Тишина! — викнал феодалът. — Мога да доставя удоволствие и на двама ви. И двамата ще бъдете обезглавени.
— Добре, Ваше Височество. Но тъй като осъдихте първо мен, мисля, че имам правото да умра пръв.
— Не, господарю. Това право е мое, защото дори не съм засегнал Ваше Височество.
— Достатъчно. Какво е това? — викнал Нолав. — Млъкнете и ще ви дам правото да бъдете обезглавени едновременно. В тези земи има повече от един палач.
Друг глас се извисил в тълпата:
— Тогава, господарю, и аз искам да ги последвам.
— И аз, господарю.
— И аз.
Феодалът се смаял.
Не разбирал какво става.
А ако имало нещо, което разваляло настроението на диктатора, това било да не разбира какво става.
Петима здрави младежи искали да бъдат обезглавени и това било странно за него.
Той притворил очи, за да се съсредоточи.
След секунди взел решение. Не искал поданиците му да помислят, че ще се поколебае.
Ще бъдат петима палачи!
Но щом отворил очи и погледнал хората, събрали се около него, вече не пет, а повече от десет били гласовете на онези, които искали да бъдат екзекутирани. И още ръце се вдигали.
Това вече било твърде много за господаря феодал.
— Стига! — викнал той. — Всички екзекуции се прекратяват, докато не реша кой ще умре и кога.
И каретата се върнала в двореца сред протестите и молбите на онези, които искали да умрат.
Щом се прибрал, Нолав се затворил в покоите си и се замислил над станалото.
Изведнъж му хрумнало нещо.
Заповядал да извикат свещеника. Той сигурно знаел нещо за тази всеобща лудост.
Отишли бързо да повикат стареца и го отвели при феодала.
— Защо твоите хора се надпреварват да бъдат екзекутирани?
Старецът не отговорил.
— Говори!
Мълчание.
— Заповядвам ти!
Мълчание.
— Не ме предизвиквай. Има начини да те накарам да проговориш!
Мълчание.
Старецът бил отведен в залата за мъчения и подложен с часове на най-ужасните изтезания. Но не проговорил.
Тиранинът пратил стражите си в храма да доведат някои от учениците му.
Когато те дошли, им показал пребития учител и ги попитал:
— Каква е причината, поради която хората искат да бъдат екзекутирани?
Старият свещеник промълвил едва-едва:
— Забранявам ви да говорите!
Господарят на тези земи знаел, че не може да заплаши със смърт никого от хората, които се намирали там. Затуй им рекъл:
— Ще подложа учителя ви на най-ужасните мъчения, които някой може да си представи. И ще ви принудя да присъствате на тях. Ако обичате този човек, кажете ми тайната и след това всички ще се разотидете.
— Добре — отвърнал един от учениците.
— Не говори — рекъл старецът.
— Продължавай! — заповядал Нолав.
— Ако някой бъде екзекутиран днес… — започнал ученикът.
— Замълчи! — повторил старецът. — Ако разкриеш тайната, ще те прокълна…
Господарят махнал с ръка и старецът получил такъв удар, че изгубил съзнание.
— Продължавай! — заповядал той.
— Първият човек, който бъде екзекутиран днес след заник-слънце, ще стане безсмъртен.
— Безсмъртен ли? Лъжеш! — рекъл Нолав.
— Има го в Светото писание — отвърнал момъкът. И като извадил книгата от торбата си, прочел един пасаж, в който това се потвърждавало.
„Безсмъртен!“, помислил си феодалът.
Единственото, от което диктаторът се страхувал, било смъртта, а сега получавал една възможност да я победи. „Безсмъртен“, помислил си той.