— Синко, щом ти си ги намерил, значи някой ги е изгубил. И който ги е изгубил, е истинският им собственик — отсъдила майката.
— Не — казал Линг. — Който ги е изгубил, ги е изгубил и който ги е намерил, ги е намерил. Аз ги намерих. И щом са ничии, значи са мои.
— Добре, сине — продължила майката. — Ако са ничии, са твои. Но ако са на някого, трябва да му ги върнеш…
— Не, майко.
— Да, Линг. Спомни си баща си и помисли какво би казал той.
Линг свел глава и кимнал с неохота.
— А какво да правя с парите, които похарчих? — попитал младежът.
— Колко монети похарчи?
— Две.
— Добре, ще видим как ще ги изплатим — рекла Зуми. — А сега върви в селото и попитай хората кой е изгубил кожена кесия. Започни да питаш оттам, където си я намерил.
Отново със сведена глава, Линг излязъл от дома си, оплаквайки участта си.
Като стигнал в селото, отишъл до оризището и запитал управителя дали някой не е изгубил нещо.
Управителят не знаел, но му казал, че ще провери.
След малко големият син на стареца и настоящ господар на оризището дошъл при него.
— Ти ли взе торбата ми с монетите? — запитал го той заплашително.
— Не, господине, намерих я на пътя — отвърнал Линг.
— Дай ми я веднага! — викнал му той.
Младежът извадил кесията от дрехите си и му я дал.
Мъжът я изпразнил в ръката си и започнал да брои…
Момчето веднага рекло:
— Ще видите, че липсват само две монети, господин Ченг. Ще събера парите и ще ви ги върна или ще работя безплатно, за да ги изплатя.
— Тринайсет! Тринайсет! — изръмжал онзи. — Къде са другите?
— Вече ви казах, господине — започнал младежът. — Не знаех, че кесията е ваша. Но ще ви върна парите…
— Крадец! — прекъснал го мъжът. — Крадец! Ще те науча да не посягаш на чуждото. — И излязъл на улицата, крещейки: — Ще те науча аз… Ще те науча…
Младежът си тръгнал. Не знаел кое надделява у него — ядът или отчаянието.
Като се прибрал вкъщи, разказал на Зуми какво се е случило и тя го утешила.
Обещала му, че ще говори с този човек и ще уреди въпроса.
Но въпреки това, на другия ден пристигнал съдебният пристав с призовка за Зуми и Линг за кражба на седемнайсет монети от една кесия.
Седемнайсет!
Пред съдията синът на богатия старец заявил под клетва, че от бюрото му изчезнала една кожена торба.
— Беше в деня, когато Линг дойде да търси работа — казал Ченг. — И на другия ден този малък крадец се появи, твърдейки, че е „намерил“ тази торба, и попита дали някой „не я е изгубил“. Какво нахалство!
— Продължете, господин Ченг — рекъл съдията.
— Аз, разбира се, му казах, че торбата е моя, и когато ми я върна, проверих веднага съдържанието и установих това, което подозирах: липсваха монети. Седемнайсет сребърника!
Съдията изслушал внимателно разказа му, а после отправил поглед към момчето, което, засрамено от положението, не смеело да продума.
— Какво ще кажеш, Линг? Обвинението, което ти отправят, е много тежко — запитал съдията.
— Господин съдия, нищо не съм откраднал. Намерих тази торбичка на пътя. Не знаех, че е на господин Ченг. Вярно е, че я отворих, вярно е и че похарчих част от парите за храна и играчки на братчетата си, но това бяха само две монети, а не седемнайсет — отвърнал младежът, хлипайки. — Как мога да взема седемнайсет монети от кесията, като в нея имаше само петнайсет, когато я намерих? Взех само две монети, господин съдия, само две.
— Да видим — рекъл съдията. — Колко монети имаше в кесията, когато момчето я върна?
— Тринайсет — отвърнал ищецът.
— Тринайсет — потвърдил Линг.
— А колко монети имаше в нея, когато я изгубихте? — попитал пак съдията.
— Трийсет, Ваша чест — отвърнал мъжът.
— Не, не — обадил се Линг. — Имаше само петнайсет монети. Кълна се, кълна се!
— Ще се закълнете ли — рекъл съдията на собственика на оризището, — че в торбата е имало трийсет сребърника, когато е била на писалището ви?
— Разбира се, господин съдия — отвърнал той. — Кълна се!
Зуми вдигнала плахо ръка и съдията й дал знак да говори.
— Господин съдия — рекла тя, — синът ми е още дете и признавам, че в случая е направил не само една грешка. Но има нещо, което мога да кажа със сигурност. Линг не лъже. Щом казва, че е похарчил само две монети, значи е истина. И щом казва, че в кесията е имало само петнайсет монети, когато я е намерил, това трябва да е истината. Може някой да е намерил торбата преди него, господине…
— Стига, госпожо — прекъснал я съдията. — Моя, а не ваша работа е да решавате какво е станало и да въздавате справедливост. Искахте да говорите и ви бе разрешено. Сега седнете и чакайте присъдата ми.