Драконите, излезли наяве от светлината на огромната луна, се приближаваха и размерите им се увеличаваха. Те се издигаха и кръжаха засега на значително растояние. Но ето че три от тях се отделиха от ятото и започнаха да се приближават. О-хо, бяха я забелязали. Подминаха я и очите им пробляснаха към нея. Един бе така близо, че можеше да се различат люспите по тялото му — сякаш полирано олово изстрелваше променящи се отражения, на пръв поглед сиви, като че ли под кожата му имаше резервно осветление. От грубата глава на чудовището стърчеше грозен нос, на който хищно се разтваряха двете ноздри; крилете му бяха широки и назъбени, а не тесни, както тя си ги бе представяла. Очите му ярко светеха — не просто очи, а истински фарове. Сетне още едно чудовище пресече пътя й. За миг Джуел загуби ориентировката. Когато взорът й се проясни, тройката дракони се оказа на предишното разстояние. Изглежда те и нейният кораб летяха в една и съща посока.
Джуел полетя по предишни си маршрут. Какво трябваше да прави при нападение на дракон? Опитните ригери бяха разказвали за подобни двубой, но кой с кого? Ако се съдеше по вида им, драконите можеха да надвият всекиго. А тя си нямаше и представа от битки, и не смяташе да придобива опит. Трябваше да избере друг маршрут.
— Ти какво, страхуваш ли се? — чу изведнъж.
Обърна се уплашено, мислейки, че това е гласът на Могърн, който се е събудил и сега я плаши и й се надсмива. Но явно беше някой друг.
— Значи, се страхуваш, а? — прецени гласът. — Поискам ли да те убия, май ще бъде от милост?
Джуел се досети и направо се вцепени — говореше драконът. Взря се до болка в мрака и се опита да го разгледа. Летеше успоредно на нея. Виждаше се добре как очите-фарове браздят тъмнината. Ето че той я приближи.
— Какво искаш? — горещо и изплашено въздъхна тя.
Драконът прелетя близо до нея и очищата му примигнаха. Двата други се бяха присъединили към ятото, докато този продължаваше да се върти наоколо. Едва не я преобърна въздушна вълна. Трябваше й известно време да възстанови правилното положение на кораба.
— Какво правиш? — извика тя. — Какво искаш?
— Какво ли? Виждам, че гориш от желание да загинеш в двубой — гръмко прецени драконът и пусна от устата си огромен сноп искри.
— За какво бърбориш? — разгневи се Джуел. — И въобще кой си ти? Какво искаш и как смееш да ми говориш по този начин?
След тези думи тя се изви докъдето можеше и обтегна до краен предел Мрежата.
— Дребосък! — ревна чудовището. — Не всичко наведнъж… Искаш да знаеш кой съм…
— Ти още на първия ми въпрос не си отговорил!
— И няма да отговоря. А ти не биваше да задаваш толкова въпроси, на които не бива да се отговаря. Мислиш, че ми е лесно ли? Мислиш, че си единственият ригер, който иска да се бие?
— Какво? Нима е истина това? Вие драконите дествително ли съществувате?
Драконът като че ли въздъхна.
— И не помислям да те осветлявам. На бой, ригере!
С неочаквана ловкост за огромното си тяло, драконът направи завой и се нахвърли върху нея. Тялото му заблестя под лунната светлина. И ставаше все по-голямо и по-голямо…
Джуел пронизително извика. Корабът бе блъснат свирепо. Драконът изгърмя край нея и я поля с пламъци.
— Какво правиш? — изписка Джуел.
Откритите места на кожата й се покриха с мехури, а по крилата на кораба се появиха пламъци. Тя изобретателно създаде образ на корпус от огнеупорен материал. Изгарянията си излекува с допир до ситен скреж. Енергийната дупка в Мрежата мигновено се запълни.
Драконът бавно сви криле и отново се стрелна към нея. Очите му загоряха любопитно.
— Нещо бавничко шаваш — отбеляза той, когато прелетя край нея.
Джуел го изгледа стреснато. Драконът се обърна и отново атакува. Тя се сви на топка. Страшната муцуна приближаваше с огромна скорост.
— Престани! — изписка тя.
Драконът изненадано спря след изящно извъртане на опашката си. Останалите от ятото летяха надалеч и от лунната светлината изглеждаха като шепичка шаващи запетайки и точици.
— Добре де — ревна драконът. — Шом не искаш да се биеш, защо въобще си дошла насам?
От изненада, вълнение и страх главата на Джуел се завъртя.
— Не предполагах, че искаш да ме убиеш!
— А какво друго си очаквала?
— Откъде да знам.
Драконът с досада въздъхна и премина близо до нея. В гласът му се усещаше насмешка, но иначе говореше примирително.
— Е, добре де. Значи искаш да си поприказваме, а? Виждам, че не си на себе си и си объркана. Мога ли да те виня? И аз самият се чувствувам така понякога. Доколкото схващам, ти искаш да летиш и от нямане какво да правиш, търсиш събеседник? Повече няма да те нападам, обещавам ти.