— Джуел — съобщи неохотно тя и видя в очите му да се разгарят пламъчета. Нима й се надсмива? Тя се напуши и започна да усеща — какво? — как я обхваща гняв ли? Възможно. Макар че беше странен гняв, пълен с топлина.
— Малка моя… — отново започна драконът.
— Престани с това „малка моя“! — този път тя възкликна напълно сериозно.
— Че какво пък толкова! — учуди се драконът. — Нима не ти е ясно? Наричам те така единствено от симпатия, малка ми Джуел.
— Каква ти симпатия?
— Така казваш сега, Джуел. Но ние потеглихме на път, за да можеш да си измениш мнението.
Джуел вдигна глава и изгледа дръзко дракона право в очите.
— Виж ти! — възкликна тя.
Погледите им се срещнаха и момичето сякаш пропадна в бездната на тези налети със светлина очи — там, далеко долу, в извивките на чуждото съзнание, в ума, който я наблюдаваше направо, както в онзи апарат за сливане.
Но този път вирът на това съзнание се оказаха неимоверно дълбок. Подобно нещо не беше изпитвала. И още усещаше как някакво добро я наблюдава с топъл интерес, без насмешка или затаена враждебност. Като улови в призмата на чуждото съзнание отражението на собствените си отблясъци, Джуел изведнъж разбра колко дълбоко прониква в нея неканеният й спътник, навътре до най-съкровенното. Тя трепна и от това неволно движение по извивките на чуждото съзнание се върна ехото на живо съчувствие. Смути се, побърза да прекрати връзката с очите на дракона и застана неподвижна, мигайки от недоумение.
Драконът наистина я смяташе за приятел и съюзник. В това сега бе напълно убедена. Но нали такова нещо не можеше да бъде вярно!
Какво трябваше да прави? Джуел замижа и се замисли. Така премина по навигаторската Мрежа и усети кораба и животворната сила на Потока, благодарение на който се задържаше в реалността. Трябваше ли да се реши и да се откъсне? Сетне щеше да се изправи пред Могърн и да се извинява за провинението, мълчаливо изтърпявайки всичко, което щеше да й каже, единствено за да получи така желаната доза палисп? И да се върнеше с изменена външност? Не… Могърн беше извън себе си. Сега в никакъв случай нямаше да й даде палисп.
Но можеше и да остане. Нали Острокрил каза, че няма да я изостави, че ще й помогне…
— Е, какво пък толкова? — отвори тя очи. Драконът я чакаше сдържано и изпускаше ритмично кълба дим. — Не смятай, че намеквам нещо, но не е ли време да потегляме?
Драконът обърна муцуната си към нея.
— Какво ще кажеш, малката? — Джуел му метна сърдит поглед, но не успя да отвори уста, когато Острокрил добави: — Гледай!
Пред тях изгледът измени вида си, стана по-строг и в същото време някак си тайнствен. Величествените стъпаловидни скали едва се показваха при бледата светлина и дупките на проядените в тях пещери й напомняха празни очни дъна на черепи. Обхвана я странно чувство. От пещерите се излъчваше чародейството на драконовото племе. Като осъзна това чувство тя се прилепи плътно до Острокрил. А той забави полета си и прелетя над лабиринта от причудливо преплетени проходи. Джуел отново възприе любопитното изместване на времето, сякаш с всеки завой прескачаше години — ту напред, ту назад — и миговете по странен начин се разтягаха. Скоро загуби напълно ориентацията си.
През това време драконът заслиза пред входа на малка пещера.
— Е, какво ще… — каза той.
— Как „какво“? — Джуел се надигна и погледна в пещерата.
Там беше тъмно, един-единствен лунен лъч проникваше скъпернически през някаква цепнатина в тавана. Задната й стена бе покрита с огромна паяжина, която призрачно проблясваше в неясната светлина. От време на време тя се размърдваше като жива. От напречните нишки излитаха искри, по вертикалните течеше студен пламък. Джуел замря объркана и се заоглежда на всички страни.
Изведнъж паяжината засия с необикновена сила и заизстрелва бързолетящи сребристи пламъци, после също така неочаквано изчезна. Джуел се оказа пред прозрачна като стъкло стена. Там се виждаше Могърн!
Да, това наистина беше Могърн, но не се намираше на кораба, а на космодрума. Постепенно се изясняваше задният фон: диспечерската стая на ригерите на същия този космодрум. Пред нея беше Могърн-бизнесменът, Могърн-хищникът, Могърн-крадецът, Могърн-търговецът, контрабандистът и прекупвачът на крадени стоки. Той говореше с някого — изглежда с началника на диспечерската служба. Джуел прегърна силно шията на Острокрил и се наведе колкото може по-напред с желанието да чуе, какво си приказват, но не долови нито дума. И двамата събеседници се усмихваха злобно на казаното от собственика й. По едно време началникът се обърна и посочи назад с пръст. Там стоеше една жена-ригер. Джуел трепна, когато позна себе си.