С ликуващо съскане, Коатликуе пристъпи в света.
— Ах, колко дълго чаках този миг. Нов свят за завладяване. Прясно месо. Прясна кръв. — Двете змийски глави се завъртяха и впериха поглед в Софи. — Първо ти. Твоята малка играчка ме ужили. — Всички змии в дрехата й надигнаха глави и хиляди раздвоени езици затрепкаха, вкусвайки въздуха. — Сребърна аура. Ще бъде хубаво предястие, преди да погълна златната. — Коатликуе направи крачка към Софи.
И се олюля.
И спря.
— Няма да я бъде тая — каза съвсем тихо Ифа. Беше се метнала на гърба на Архонтката и бе увила ръце около двете й змийски глави. Коатликуе започна да се бори, но хватката на жената-воин се стегна. Всички змии в дрехата на Архонтката нападнаха Ифа, като я хапеха отново и отново, и тя направи гримаса на болка. — Да видим кой ще умре пръв — каза жената-воин и устата й се разтегли, оголвайки свирепите й зъби. — Ти си създала моята раса. Ние сме от твоята ДНК. Така че знаеш колко силен е Вампирският клан. — Тя дръпна Архонтката назад, по-надалеч от Софи, а после я дръпна отново, насочвайки я към трите меча и разкъсаната димна завеса. Яркозелените й очи се впиха в лицето на момичето. — Ти ми спаси живота.
Софи се изправи с олюляване.
— Ифа?
— Ифа. От Следващото поколение. Изглежда, ще излапам първо теб. Губиш сили. — Гласът на Коатликуе бе тържествуващ.
Все повече и повече змии хапеха жената-воин, кожата й вече лъщеше от бледата им отрова.
Софи осъзна какво става и вдигна камшика, но не посмя да замахне към Коатликуе, за да не улучи Ифа.
— Ифа, пусни я, отдръпни се от нея…
Жената-воин дръпна пак Архонтката назад и ноктите на създанието оставиха дълбоки бразди върху пода.
Софи видя пролука и замахна към Коатликуе, но ръцете й бяха натежали от умора и камшикът само одраска крака на Архонтката.
Коатликуе вдигна крака си и Ифа се възползва от тази възможност, за да я дръпне назад още веднъж. Извадена от равновесие, Коатликуе политна и падна, но жената-воин не отпусна хватката си върху двете щракащи с челюсти змийски глави. Змиите по дрехата се нахвърлиха диво да я хапят и да плюят отрова. Очите на Ифа се впиха в тези на Софи.
— Когато намериш близначката ми — прошепна тя, — кажи й… кажи на Скатах, че съм направила това… заради нея. — А после, с последно могъщо усилие, Ифа дръпна Коатликуе обратно в разрушения квадрат от мечове и през разкъсаната завеса от мръсен дим.
Завесата изчезна с взрив, който натроши всяко късче стъкло в сградата. Висящите телевизори се стовариха с трясък на пода, тръби се спукаха, обливайки стаята с водни пръски; широка пукнатина плъзна нагоре по едната стена и тавана и част от горния етаж се срути с тътен в стаята. Разкъсаните жици сипеха искри навсякъде и разпалиха десетина пожара.
Потресена и вцепенена, оглушала и неспособна да помръдне, Софи Нюман гледаше как Дий се изправя на крака. Видя го как вдигна от пода Вирджиния Деър, а после и Джош.
Джош спря и се втренчи в нея… но тя виждаше само кървавочервените му очи… и израза на крайно отвращение върху бледото му лице.
Дий се втурна да прибере трите меча. Подхвърли още един от тях на Джош и се промъкна по разнебитения под, за да вземе Сборника от масата.
Софи се опита да изрече името на брат си, но устата й бе пълна с прах и тя не можеше да оформи думата. А когато протегна ръка към него, той бавно и решително й обърна гръб и последва Джон Дий и Вирджиния Деър навън от горящата сграда.
Не погледна назад.
Глава 65
— Това е хендж — каза Уилям Шекспир, загледан в двата високи изправени камъка с масивна плоча върху тях. — Също като Стоунхендж.
— Използвах Стоунхендж за модел — съгласи се Маретю. — Всяко Сенкоцарство е свързано с друго поне чрез един портал. Някои имат два, а по-големите царства, с големината на планета, имат много. Когато създадох този свят, ми трябваха само два портала. Единият е свързан с лей-портала в Париж…
— Значи си знаел, че ще го използваме? — прекъсна го Скатах.
— Знаех.
— Някой ден ще ми кажеш как си разбрал — рече сериозно Скатах.
— Може би ще ти кажа. Някой ден.
— Това ли е вторият портал? — попита Жана, загледана в изправените камъни. — Накъде води?
— Към Кръстопътя на Сенкоцарствата — рече Маретю, а после пристъпи между двата камъка… и изчезна.
— Мразя лей-порталите — промърмори Скати. — Почакайте само да се уверя, че от другата страна не ни чакат неприятни изненади. — Тя извади мечовете си и се стрелна през портала. Секунда по-късно леко позеленялото й лице се появи във въздуха. — Всичко е чисто.