— Сен Жермен — отвърна рязко Ифа. Видя как очите на Софи се разшириха и се усмихна свирепо. — Сен Жермен лъжецът. Сен Жермен крадецът. Трябваше да го убия, когато имах тази възможност. — Тя погледна към шофьора. — Вземи я. Ще продължим този разговор насаме.
Софи отвори уста да запищи, но Ифа допря показалец до носа й. Сивата аура на вампирката потече от пръстите й и димът се уви около главата на момичето и проникна в ноздрите и устата му.
Софи се опита да призове собствената си аура. Тя запука немощно около тялото й за миг, преди момичето да се свлече в безсъзнание.
Глава 4
Агнес натисна бутона за бързо набиране и подаде телефона на Джош.
— Говори с родителите си още сега — заповяда тя. — А къде е Софи? Кое е онова момиче, с което говори навън?
— Сестрата на една наша позната — каза Джош, като притисна телефона към ухото си. Чу се само едно иззвъняване, преди отсреща да вдигнат.
— Агнес?
— Татко! Джош е.
— Джош!
Момчето усети, че се усмихва — облекчението в гласа на баща му бе ясно доловимо, — а после го заля вълна от смущение и той се почувства гузен, че не се е свързал по-рано с родителите си.
— Всичко наред ли е? — Гласът на Ричард Нюман почти се губеше сред пукането и жуженето по линията.
Джош запуши другото си ухо и се съсредоточи върху звуците.
— Всичко е наред, татко. Добре сме. Току-що се върнахме в Сан Франциско.
— Двамата с майка ви вече започвахме да се тревожим за вас. И то сериозно да се тревожим.
— Бяхме със семейство Фла… Флеминг — бързо се поправи Джош. — Там телефоните нямаха покритие — добави искрено, — макар че успяхме да получим имейла ти в неделя през нощта. Видях снимката на акуловите зъби. Не познах вида, но по размера предполагам, че е сладководна акула, нали? — попита той, като умишлено смени темата.
— Браво, синко. Това е лисод от горна креда. Освен това е в много добро състояние.
— При вас всичко наред ли е? — продължи Джош, като се опитваше да накара баща си да говори. Хвърли поглед към вратата.
Искаше му се сестра му да влезе. Би могъл да разсейва баща си с въпроси, но този номер нямаше да мине пред майка му, а предполагаше, че тя сега висеше над рамото на баща му и всеки момент щеше да измъкне телефона от ръцете му. — Как вървят разкопките?
— Страхотно. — В другия край на линията виеше вятър и се чуваше как прах и пясък се удрят в телефона. — Открихме останки, за които смятаме, че са на нов вид цератопсид.
Джош се намръщи. Думата му беше позната. Като малък знаеше названията на стотици динозаври.
— Това рогат динозавър ли беше? — попита той.
— Да, от периода креда, на около седемдесет и пет милиона години. Освен това открихме малко и вероятно недокоснато селище на анасази в един от каньоните и някакви необикновени петроглифи7 на фремонтската култура8 в близост до каньона Рейндж Крийк.
Като се усмихваше на ентусиазираното бърборене на баща си, Джош се запъти към прозореца.
— Кой народ на езика на навахо се нарича древните? — попита той, макар да знаеше отговора. — Фремонтците или анасазите? — Искаше баща му да не спира да говори, за да даде още време на Софи.
— Анасазите — каза Ричард Нюман. — И всъщност точният превод е древният враг.
Тези две думи накараха Джош да застине намясто. Няколко дни по-рано названието не би означавало нищо за него, но това бе, преди да узнае за съществуването на Древните — расата, управлявала света в далечното минало. Беше започнал да осъзнава, че във всички митове и легенди има повече от зрънце истина.
— Древният враг — повтори той, като се опитваше да запази гласа си спокоен. — Какво означава това?
— Не знам — каза Ричард Нюман, — но аз предпочитам термина древни или прародителите на пуебло9 или исатцином10.
— Но това е толкова странно име — настоя Джош. — Кой мислиш, че го е използвал? Те самите не биха се наричали така.
— Вероятно някое друго племе. Чужденци, външни хора.
— А кой е живял преди тях, татко? — попита бързо Джош. — Кой е живял преди анасазите и фремонтците?
— Не знаем — призна баща му. — Този период е известен като архаичен. Но какъв е този внезапен интерес към Древна Америка? Мислех, че археологията ти е досадна?
— Май съм започнал да се интересувам повече от история и от Древния свят — отвърна искрено Джош. Тръгна отново към прозореца… точно навреме, за да види как сестрата на Скати притиска длан в челото на Софи и близначката му се свлича в ръцете на шофьора в черно. Видя с ужас как главата на вампирката се извъртя рязко към него и тя оголи зъби в нещо като усмивка. После отвори задната врата на колата и я задържа, докато шофьорът сложи Софи на седалката. Застанала до отворената врата, Ифа махна подигравателно на Джош.