— Напълно — отговори той. — Сериозно, за какво ти е?
Хари се сепна, чувайки внезапно гласа й зад гърба ей:
— Обичам да правя неща, с които се занимават мъжете.
Хари се обърна. Беше си съблякла пуловера и стоеше на вратата, с една ръка отпусната на хълбока, а другата — опряна върху рамката на вратата. В последната секунда Хари успя да потисне жадния си поглед.
— Купих го от Дружеството на гимнастиците в Осло. Ще се превърне в произведение на изкуството. Инсталация. Точно като „Контакт“, сигурно си спомняш.
— Имаш предвид кутията със завеса върху масата. Пъхаш си ръката в кутията, а вътре сума ти изкуствени ръце се здрависват с теб?
— Или те удрят. Или флиртуват. Или те отблъскват. Ръцете бяха топли заради нагревателите в тях, които бучаха, а хората си мислеха, че някой се крие под масата. Ела, нека ти покажа нещо друго.
Той я последва в най-вътрешната стая и тя отвори плъзгащата се врата. Хвана го за ръка и го дръпна в тъмнината. После излязоха на светло и Хари застина, загледан в лампата: позлатена, оформена като женски образ, в едната си ръка държи везна, а в другата — меч. Трите крушки бяха разположени на ръба на меча, везната и главата й. Като се обърна, Хари забеляза, че всяка крушка осветява по една картина с маслени бои. Двете картини бяха окачени на стената, а третата, очевидно още незавършена, стоеше на статив. В долния ляв ъгъл бе закрепена палитра с жълти и кафяви петна.
— Що за картини са това? — попита Хари.
— Портрети, не виждаш ли?
— Ясно. Това ли са очите? — посочи той. — А това — устата?
Ана наклони глава.
— Ако така ти харесва, да. Трима мъже са.
— Познавам ли ги?
Замислена, Ана изгледа Хари продължително, преди да му отговори:
— Не, не ги познаваш, Хари. Но може да се запознаете. Ако наистина имаш желание.
Хари заразглежда картините по-внимателно.
— Кажи ми какво виждаш.
— Виждам съседа ми с шейна. И мъж, който излиза от задната стая на ключарското ателие, докато си тръгвам. И сервитьора от „Ем“. И Пер Столе Льонинг6.
Тя се засмя.
— Знаеше ли, понеже ретината трансформира образа, мозъкът го възприема огледално? Ако искаш да видиш как изглеждат нещата в действителност, трябва да ги погледнеш в огледалото. Тогава ще видиш съвсем други хора от тези на картините — очите й блестяха и Хари не посмя да възрази, че ретината възприема образа наобратно, а не огледално. — Това ще бъде последният ми шедьовър, Хари. С него ще ме запомнят.
— Тези портрети ли?
— Не, те са само част от цялото произведение. То още не е завършено. Но почакай.
— Аха. Има ли си име?
— Немезида — тихо отвърна тя.
Погледна я въпросително и погледите им се впиха един в друг.
— Да, като богинята.
Сянката падаше върху едната страна на лицето й. Хари отмести очи. Беше видял достатъчно. Гъвкавият й гръб си търсеше партньор за танц; единият й крак стоеше изнесен малко пред другия, сякаш в колебание дали да се приближи, или да си отиде; гърдите й бурно се повдигаха. На Хари му се струваше, че вижда как пулсира плътната вена на издължения й врат. Стана му топло. Бе леко замаян. Какво му каза Ана? „Не биваше да се отказваш така лесно.“ Така ли бе направил?
— Хари…
— Време е да си вървя — каза той.
Той издърпа роклята през главата й, тя се отпусна със смях на белия чаршаф и откопча колана му. През огъналите стъбла палми върху екрана на лаптопа на писалището процеждащата се тюркоазена светлина осветяваше дяволчета и демони с разтворени уста, които ръмжаха от фантастичните резби по фронтона на леглото. Ана му разказа, че било на баба й, почти осемдесетгодишно. Захапа ухото му и му зашепна кратки думи на непознат език. После млъкна и започна да го язди; ту викаше, ту се смееше, ту се молеше и заклинаше някакви сили, а той искаше това да не спира никога. Малко преди да свърши, тя рязко застина, задържа лицето му в ръце и прошепна:
— Мой ли си завинаги?
— Друг път — засмя се той и се обърна върху нея. Дървените демони му се хилеха.
— Мой ли си завинаги?
— Да — изстена той и свърши.
Спряха да се смеят; лежаха потни, но все пак прегърнати върху одеялото. Ана му разказа, че леглото било подарък за баба й от испански благородник.
— След концерт, който изнесла в Севиля през 1911-а — обясни тя и леко повдигна глава, та Хари да пъхне запалената цигара между устните й.
Леглото пристигнало в Осло три месеца по-късно с парахода „Елеонора“. Съдбата, а и не само тя, решила датският капитан на кораба — Йеспер еди-кой си — да стане първият любовник на баба й в новото легло, но не и първият в живота й. Йеспер сигурно е бил страстен любовник. Според баба й той бил причината конят на леглото да загуби главата си. Капитан Йеспер я отхапал в миг на любовен екстаз.
6
Пер Столе Льонинг — известен норвежки журналист, водещ на телевизионни дебати. — Бел.прев.