Беате почервеня като божур.
— Беате е дъщеря на Йорген Льон, който служи повече от двадесет години в тогавашния Отдел за борба с грабежите и насилието. Досега е доказала, че няма да посрами името на легендарния си баща. Неведнъж намесата й е допринасяла за разкриването на престъпления. Не знам дали споменах, но миналата година разкриваемостта в Отдела по грабежите нарасна до почти петдесет процента, а това в международен план…
— Спомена го, Иваршон.
— Благодаря.
Този път Иваршон погледна право към Хари, когато се усмихна. Усмивка на влечуго, оголило зъби. И тази усмивка не слезе от лицето му, докато представяше останалите колеги. Хари познаваше двама от тях. Магнюс Риан, млад полицай от Западния район, който работеше в Отдела за борба с насилието от половин година и бе направил добро впечатление. Другият се казваше Дидрик Гюдмюнсон, най-опитният разследващ полицай от присъстващите и заместник-началник на Отдела. Уравновесен мъж, който вършеше методично работата си. С него Хари никога не бе имал проблеми. Останалите двама бяха от Отдела по грабежите, и двамата с фамилно име Ли, но Хари веднага установи, че не са близнаци. Високата блондинка Турил Ли имаше тънки устни и резервирана физиономия, а Ула Ли беше червенокос, дребен мъж с пухкаво лице и весели очи. Хари често ги срещаше из коридорите и за мнозина това би било достатъчна причина да ги поздравява, но на него не му бе хрумвало подобно нещо.
— Самият аз сигурно съм ви познат отпреди — завърши представянето Иваршон. — Но все пак ще кажа, че съм началник на Отдела по грабежите и ми е възложено да ръководя това разследване. А в отговор на забележката ти в началото на нашата среща, Хари, те уверявам, че не за пръв път разследваме грабежи, завършващи с фатален изход за жертвите.
Хари се опита да подмине уточнението. Наистина се насили, но крокодилската усмивка не му остави избор.
— И тези случаи ли са с разкриваемост близо петдесет процента?
Само един човек се разсмя, но затова пък силно. Вебер.
— Извинете, наистина забравих да ви спомена нещо за Хуле — отклони темата Иваршон със сериозно изражение. — Приписват му известно чувство за хумор. Втори Арве Упдал7, както съм чувал да го наричат.
За секунда настъпи неловко мълчание. После Иваршон се засмя отривисто и гръмко, а присъстващите започнаха да се подсмихват.
— Добре, да започнем с обобщението — Иваршон обърна нов лист на дъската. Под заглавието ОТДЕЛ ПО ЕКСПЕРТНО-КРИМИНАЛНА ДЕЙНОСТ не бе написано нищо. Той свали капачката от флумастера и се приготви да отбелязва. — Имаш думата, Вебер.
Карл Вебер се изправи. Беше нисък; посивялата му брада и коса напомняха лъвска грива. Гласът му звучеше като злокобно, нискочестотно трополене, но говореше отчетливо.
— Ще бъда кратък.
— Не се притеснявай — окуражи го Иваршон и опря флумастера до листа. — Не е нужно да бързаш, Карл.
— Ще бъда кратък, защото не ми е нужно никакво време — изръмжа Вебер. — Не разполагаме с нищо.
— Ясно — Иваршон отпусна ръката с флумастера. — Какво по-точно имаш предвид?
— Имаме отпечатък от чисто нова обувка, марка „Найк“, четиридесет и пети номер. Очевидно обирът е толкова професионално изпипан, че можем да сме сигурни: крадецът не носи този номер обувки. Балистичната експертиза показва, че куршумът е стандартна амуниция, 7.62 милиметра от АГЗ, най-разпространеното оръжие в кралство Норвегия — има го във всяка военна база, оръжеен склад или частен дом в страната, където живее военен или запасняк. С други думи, невъзможно е да го проследим. Освен казаното дотук, нямаме други следи. Все едно не е бил там. Проверихме за следи и вън.
Вебер седна.
— Благодаря ти, Вебер, беше доста… информативно — Иваршон отгърна нов лист със заглавие СВИДЕТЕЛИ.
— Хуле?
Хари пак помести стола си.
— Всички свидетели на обира са разпитани веднага след това. Никой не съобщи нищо, което да не се вижда на записа. Тоест, те помнят подробности, които със сигурност са погрешни. Един свидетел е видял как крадецът е изчезнал нагоре по улица „Индустри“. Никой друг не е забелязал нещо съществено.
— А това ни довежда до следващата точка: колата за бягство — уточни Иваршон. — Турил?
Турил Ли излезе напред, включи шрайбпроектора и на прозрачния екран се появи списък с частни автомобили, откраднати през последните три месеца. Тя обясни кои четири коли смята за най-подозрителни. Обоснова твърдението си с факта, че са напълно обикновени марки и модели, боядисани в светли, неутрални цветове и достатъчно нови, та крадецът да е сигурен, че няма да го оставят на пътя. Особено едната, фолксваген „Голф“ GTI, представлявала интерес, понеже я откраднали вечерта преди грабежа.