— Убиецът.
— … е маскиран от глава до пети, среден на ръст, не говори, опитва се да се движи атипично и носи по-големи обувки. — Иваршон повиши глас: — По-добре ни дай целия списък, Ула. Кои са заподозрените?
— Няма такива.
— Разбира се, че има!
— Не, няма — настоя Ула и едва преглътна.
— Да не искаш да ми кажеш, че никой не изказа предположение, че всичките ни доброволно слухтящи плъхове, които залагат честта си, за да общуват всекидневно с най-гадните измамници в Осло, нашите свръхстарателни ченгета, които в девет от десет случая чуват слухове кой е карал колата, кой е носил чувалите с парите, кой е вардил на вратата — тези хора изведнъж дори не искат да отгатнат кой е бил?
— Напротив, опитаха се да отгатнат — възрази Ула. — Споменаха шест имена.
— Ами изплюй камъчето бе, човек.
— Проверих всичките. Трима са на топло. Наш разузнавач е забелязал по време на обира един около Двореца. Друг е в Патая в Тайланд, проверих. А шестият, когото всички споменаха, понеже по телосложение напомня на издирваното лице и обирът е извършен професионално, се казва Бьорн Юхансен от бандата „Твейта“.
— И?
Ула имаше вид на човек, който изпитва желание на часа да потъне вдън земя.
— Той е в болницата „Юлевол“. В петък са го оперирали от auris alatae.
— Auris alatae?
— Стърчащи уши — изстена Хари и изтри капка пот от веждата си. — Иваршон щеше да се пръсне от яд. Докъде стигна?
— Тъкмо подминавам 21 — гласът на Халвуршен ечеше между стените. В ранния следобед фитнесзалата в полицията оставаше само на тяхно разположение.
— Да не си минал напряко? — Хари стисна зъби и леко ускори въртенето на педалите. На неговия велоергометър вече се беше образувала вада от пот, а по челото на Халвуршен почти нямаше влага.
— Значи сте с празни ръце — констатира Халвуршен, дишайки равномерно и спокойно.
— Ако в края на срещата Беате не беше съобщила нищо ценно, не разполагаме с почти нищо.
— Какво каза тя?
— Тя използва компютърна програма, с чиято помощ създава триизмерно изображение на главата и лицето на крадеца, опирайки се на видеозаписа.
— С маска ли?
— Програмата черпи информацията от снимките. Светлина, сянка, вдлъбнатини, изпъкналости. Колкото по-плътно прилепнала е маската, толкова по-лесно е да се създаде изображението на лицето под нея. И въпреки всичко се получава само скица, но Беате ще я използва, за да провери дали съвпада със снимки на заподозрени.
— Това е програма за идентификация на ФБР ли? — Халвуршен се обърна към Хари и с известно задоволство установи, че петното от пот, започнало от емблемата на „Йоке & Валентинерне“ на гърдите му, сега е обхванало цялата тениска.
— Не, тя разполага с по-добра програма — обясни Хари. — Докъде стигна?
— 22. Каква е тази програма?
— Fusiform gyrus.
— Майкрософт? Епъл?
Хари потупа с показалец пламналото си чело.
— Общодостъпен софтуер. Намира се в темпоралния дял на мозъка и единствената му функция е да разпознава лица. Само това прави. На него дължим способността да различаваме между стотици хиляди човешки лица, но не сме в състояние да различаваме повече от дванадесет носорози един от друг.
— Носорози ли?
Хари присви очи и се опита да избегне стичащата се по лицето му пот.
— Това е само пример, Халвуршен. Но Беате Льон със сигурност е много специален случай. Нейният fusiform разполага с допълнителни гънки, благодарение на тях тя помни, така да се каже, всички лица, които е видяла през живота си. Нямам предвид само познати или хора, с които е разговаряла, а и лица зад слънчеви очила, минавали покрай нея в тълпи от хора на улицата преди петнадесет години.
— Бъзикаш ме.
— Ни най-малко.
Хари наведе глава, та дишането му да се поуспокои, и продължи:
— Известни са само няколкостотин човека с такава дарба. Дидрик Гюдмюнсон твърди, че в Полицейската академия Беате направила тест и ударила в земята няколко програми за идентифициране на хора. Момичето си е ходеща картотека за лица. Като те пита „къде съм те виждала?“, да знаеш, че не е трик за проверка.
— Боже мой. Какво прави в полицията? Искам да кажа, с такъв талант?
Хари повдигна рамене.
— Сигурно си спомняш разследващия полицай, застрелян по време на банков обир в квартал Рюен през осемдесетте?
— Твърде отдавна е.
— Намирал се по случайност наблизо, когато се получил сигналът. Пристигнал пръв на местопроизшествието, влязъл в банката невъоръжен, за да преговаря. Повалили го с автомат. Така и не заловиха крадците. По-късно в Полицейската академия сочеха гибелта му като пример как не бива да се постъпва по време на обир.