— Трябва да чакаш подкрепление, а не да се конфронтираш с крадците, за да не излагаш себе си, служителите на банката и дори крадците на ненужна опасност.
— Правилно, така е по учебник. Странното е, че той е бил един от най-способните и опитни детективи, с които разполагала полицията. Името му е Йорген Льон. Бащата на Беате Льон.
— Ясно. И искаш да кажеш, че това е причината тя да стане полицайка? Заради баща си?
— Вероятно.
— Хубава ли е?
— Съвестна е. Колко?
— Тъкмо подминавам 24, остават шест. А ти?
— 22. Ще те настигна, да знаеш.
— Не и този път — Халвуршен увеличи скоростта.
— О, задават се баирите, а там съм Бог. Ще се психираш и ще се схванеш както винаги.
— Не и този път — повтори Халвуршен и увеличи натиска. В гъстата му коса над челото се прокрадна капчица пот. Хари се усмихна и се наведе напред над кормилото.
Бярне Мьолер гледаше ту списъка с продуктите за пазаруване, съставен от съпругата му, ту нещо на рафта, което му приличаше на кориандър. Маргрете се запали по тайландската храна по време на екскурзията им до Пукет миналата зима, но шефът на Отдела за борба с насилието все още не се чувстваше в свои води, що се отнася до различните зеленчуци, които пристигаха ежедневно от Банкок в пакистанската бакалия на улица „Грьонланслайре“.
— Това е зелено чили, шефе — обади се глас до ухото му и Бярне Мьолер се сепна; обърна се и се озова срещу мокрото, пламнало лице на Хари. — С няколко такива парченца и малко стрит джинджифил си готов да сготвиш супа „Том ям“. Здраво ще се изпотиш от лютивината, но ще стопиш малко килограми.
— Като те гледам, май току-що си хапнал нещо такова.
— С Халвуршен си устроихме дуел с велосипеди.
— Така ли? А какво държиш?
— Японе, малка червена люта чушка.
— Не знаех, че се умееш да готвиш.
Хари погледна леко озадачено торбичката с чили, сякаш и той я вижда за пръв път.
— Впрочем радвам се, че те срещнах, шефе. Имаме проблем.
Мьолер усети как кожата на главата го засърбя.
— Не знам кой е решил Иваршон да ръководи разследването на убийството на „Бугста“, но нещата не вървят.
Мьолер остави списъка с продуктите в кошницата.
— Откога работите заедно? От цели два дена?
— Не това е важното, шефе.
— Не можеш ли поне веднъж просто да разследваш, Хари? И да оставиш други да преценят как да се организира работата? Едва ли ще ти се отрази зле, ако пробваш какво е да не си с опозиция.
— Искам само случаят да се разреши бързо, шефе. За да продължа с другия, нали знаеш.
— Да, наясно съм. Но ти нищиш този случай вече по-дълго от шестте месеца, които ти отпуснах и няма как да оправдая разхода на ценно време и ресурси заради лични подбуди и емоции, Хари.
— Тя беше наша колежка, шефе.
— Знам! — сопна му се Мьолер. Млъкна, огледа се и продължи по-тихо: — Какъв ти е проблемът, Хари?
— Свикнали са да работят с обири, а и Иваршон нехае относно конструктивните идеи.
Бярне Мьолер не успя да сдържи усмивката си при мисълта за „конструктивните идеи“ на полицая. Хари се наведе напред и подхвана забързано:
— Какво най-напред се питаме в случай на убийство, шефе? Защо е извършено, какъв е мотивът, нали? В Отдела по грабежите веднага приемат парите за мотив и дори не поставят въпроса на обсъждане.
— И какъв, предполагаш, е мотивът?
— Нямам представа. Важното е, че използват погрешна методика.
— Друга методика, Хари, различна. Трябва да платя тези зеленчуци и да се прибирам, затова казвай какво искаш.
— Искам да поговориш с когото трябва, за да взема някого от групата и да работим соло.
— Да разцепиш екипа?
— Да направим паралелно разследване.
— Хари…
— Така хванахме Червеношийката, нали си спомняш?
— Хари, не мога да се меся…
— Искам да работя с Беате Льон. С нея започваме отначало. Иваршон вече е почти затънал и…
— Хари!
— Да?
— Каква е истинската причина?
Хари премести тежестта върху другия си крак.
— Не мога да работя с този крокодил.
— С Иваршон?
— На път съм да направя някоя глупост.
Бярне Мьолер сключи вежди.
— Това заплаха ли е?
Хари сложи ръка на рамото му.
— Последна услуга, шефе. Няма да те моля за нищо повече. Никога вече.
Мьолер изсумтя недоволно. Неведнъж си бе слагал главата в торбата заради Хари, вместо да се вслуша в добронамерените съвети на по-възрастните си колеги да си гради кариерата и да се дистанцира от ненадеждния разследващ полицай. В случая с Хари имаше едно-единствено сигурно нещо: някой ден работата сериозно щеше да се обърка. Но понеже досега двамата с Хари винаги се бяха отървавали невредими, никой не вземаше драстични мерки. До този момент. А естествено възникваше най-интересният въпрос: защо му помага? Погледна Хари крадешком. Алкохолик. Хулиган. От време на време непоносимо инатлив. И най-добрият му разследващ полицай освен Валер.