Ауне пое снимките и започна да ги разглежда една по една.
— Изглежда като банков обир. Не мислех, че е в ресора на Отдела за борба с насилието.
— Ще видиш обяснението на следващата снимка.
— Тази ли? Той показва показалец на камерата.
— О, не, виж следващата.
— Ау. Да не би да я…
— Да, не се вижда огън, понеже е АГЗ, но току-що е натиснал спусъка. Както виждаш, куршумът тъкмо е влязъл в челото на жената. На следващата снимка е излязъл от задната страна на главата й и се е забил в дървената част до стъклото на гишето.
Ауне остави купчинката снимки.
— Защо винаги ми показвате тези потресаващи снимки, Хари?
— За да знаеш за какво става дума. Виж следващата.
Ауне въздъхна.
— Тук крадецът си е получил парите — обясни Хари. — Остава му само да избяга. Професионалист е, спокоен, целеустремен. Няма причина да плаши или принуждава някого да прави нещо. И все пак той избира да отложи бягството си с няколко секунди, за да застреля банковата служителка. Само защото шефът на банковия клон е изпразнил банкомата с няколко секунди по-бавно.
Ауне бъркаше чая, описвайки осмици с лъжичката.
— И сега се питаш какъв е мотивът му?
— Ами да. Винаги има мотив, но е трудно да разбереш от каква гледна точка да започнеш да търсиш. Правиш ли някакви асоциации?
— Сериозно личностно разстройство.
— Но той изглежда толкова разумен в останалите си постъпки.
— Личностното разстройство не означава, че си глупав. Хората с такива проблеми са също толкова способни, ако не и по-способни от останалите, да постигнат целта си. Всичко се свежда до желанието им да получат различни неща.
— А наркотиците? Има ли вещество, което превръща иначе нормален човек в агресивен убиец?
Ауне поклати отрицателно глава.
— Опиатите само засилват или отслабват наличните наклонности. Мъж, който бие жена си пиян, по принцип и в трезво състояние има желание да я удари. Извършителите на обмислени убийства като това тук почти винаги са силно предразположени към такъв тип агресия.
— Значи твърдиш, че този тип е напълно побъркан?
— Или предварително е отработил и заучил определен начин на действие.
— Какво значи това?
Ауне кимна.
— Помниш ли крадеца, когото никой не успя да залови, Раскол Баксхет?
Хари поклати отрицателно глава.
— Циганина — подсети го Ауне. — Години наред се носеха слухове за тази мистична личност, вероятно мозъкът на всички крупни грабежи на инкасови автомобили и парични централи в Осло през осемдесетте. Мина много време, докато полицията разбере, че такъв човек наистина съществува. Но дори и тогава не успяха да съберат доказателства срещу него.
— Сега ми просветна — каза Хари. — Все пак си спомням, че го заловиха.
— Не. Най-голямото постижение на полицията беше, че намери двама крадци, склонни да свидетелстват срещу него в замяна на намалени присъди, те обаче изчезнаха внезапно при мистериозни обстоятелства.
— Не е необичайно — отбеляза Хари и извади пакет цигари „Кемъл“.
— Необичайно е, ако са в затвора — възрази Ауне.
Хари подсвирна.
— Все пак си мисля, че попадна зад решетките.
— Прав си — съгласи се Ауне, — но не го хванаха. Той се предаде. Един ден неочаквано се появява на рецепцията на полицията и казва, че иска да признае куп стари грабежи. Настава, естествено, суматоха. Никой нищо не разбира, а самият Раскол отказва да обясни защо се предава. Преди да разгласят новината, ме викат да проверя дали е с всичкия си, дали самопризнанията му ще издържат в съда. Раскол се съгласил да разговаря с мен при две условия. Да изиграем партия шах — не ме питай откъде е знаел, че играя активно. И да му занеса френския превод на „Изкуството на войната“8.
Ауне отвори кутия с пури марка „Нобел Пети“.
— Поръчах да ми изпратят книгата от Париж и с кутия шах отидох в затвора. Пуснаха ме в килията му. Пред мен се появи мъж с вид на монах. Помоли ме да му заема химикалката си, започна да прелиства книгата и ми даде знак с глава да открия партията шах. Нареждам фигурите и правя началото на Рети9 — по този начин атакуваш противника едва когато централните позиции са заети; има ефект срещу играчи от среден калибър. Невъзможно е от един ход да се разбере какво съм намислил, но този циганин поглежда дъската над книгата, подръпва си брадата, поглежда ме с усмивка на опитен играч, отбелязва в книгата…
Проблясна сребърна запалка, с която Ауне запали пурата.
8
„Изкуството на войната“ — древна китайска книга за военната стратегия, за чийто автор се смята Сун Дзъ (544–496 пр.Хр.). — Бел.прев.