— … и продължава да чете. Аз се обаждам: „Няма ли да местиш?“ Виждам как си драска нещо в книгата с химикалката и отговаря: „Няма нужда. Сега пиша как ще протече играта, ход по ход. Накрая ще ми дадеш царя си.“ Обяснявам му, че няма как да знае това само след един ход. „Да се обзаложим ли?“ пита той. Опитвам се да подмина предложението с усмивка, но той настоява. И аз се съгласявам да заложа стотачка, за да го предразположа. Иска да види банкнотата — да я поставя до дъската така, че да я вижда. Вдига ръка, сякаш ще мести някоя фигура, и нещата започват да се случват със светкавична бързина.
— Светкавична партия ли?
Ауне се усмихна, докато замислено издухваше син облак дим към тавана.
— В следващия миг се оказах в желязна хватка с глава, натисната назад така, че да гледам, тавана. Чух шепот в ухото си: „Усещаш ли ножа, гаджо?“ И наистина го усещах — острата, тънка като бръснарско ножче стомана, впита в гръкляна ми. Изпитвал ли си нещо подобно, Хари?
Хари трескаво започна да търси наум в диапазона на сродни преживявания, но не намери сходна случка. Поклати отрицателно глава.
— Чувството беше — ако цитирам някои от моите пациенти — гадно. От уплаха едва не се напиках. Прошепна в ухото ми: „Дай ми царя си, Ауне.“ Отхлаби леко схватката, колкото да вдигна ръка и да бутна фигурите си. После, пак така светкавично, ме пусна. Мина от своята страна на масата и изчака да си поема дъх. „Какво, по дяволите, беше това?“ изстенах аз. „Банков обир“ отвърна той. „Първо планиран и после изпълнен.“ Обърна към мен книгата, където беше записал как е протекла играта. Записките му се изчерпваха с единствения ми ход и „белият цар капитулира“. Попита: „Това дава ли отговор на въпросите ти, Ауне?“
— А ти какво направи?
— Нищо. Извиках на пазача да ми отвори. На тръгване зададох на Раскол последен въпрос, защото знаех, че ще си блъскам главата до полуда, ако не намеря отговор. Попитах го: „Щеше ли да ми прережеш гръкляна, ако не ти бях дал царя си, само за да спечелиш някакъв идиотски бас?“
— А той как реагира?
— Усмихна се и попита дали знам какво е предварително отработен и заучен начин на действие.
— И?
— Това беше всичко. Вратата се отвори и аз излязох.
— Но какво е имал предвид?
Ауне бутна чашата си към средата на масата.
— Човек е способен да настрои мозък си да следва определен модел на поведение. Мозъкът ще контролира другите импулси и ще следва предварително установените правила, пък да става, каквото ще. Полезна тактика в случаи, когато естественият импулс на мозъка е да изпадне в паника. Например при скок с парашут, отказващ да се отвори. Желателно е скачачът да е запаметил предварително действията при критични ситуации.
— Или войник в битка.
— Точно така. Но има и методи да накараш някого да запамети определен модел толкова дълбоко, че да изпадне в транс, от който не могат да го изведат дори екстремни обстоятелства. Хората се превръщат в живи роботи. Това е заветната мечта на всеки генерал и е факт, че се постига с ужасяваща лекота, стига човек да владее нужните техники.
— За хипноза ли говориш?
— Предпочитам да го наричам предварително отработен модел на поведение; не звучи така мистично. Става дума само за пропускане и блокиране на импулси. Упоритите хора съумяват лесно да запаметят такъв собствен модел, така наречената автохипноза. В случай, че Раскол е заучил модел на поведение, включващ моето убийство, ако не му дам царя, то той щеше сам да блокира всеки импулс да промени решението си.
— Но нали не те е убил.
— Всички програми имат копче за изход, парола, която слага край на транса. В този случай не е изключено да е било предаването на белия цар.
— Мм. Впечатляващо.
— И така стигам до същността на въпроса…
— Май разбирам какво искаш да кажеш — усмихна се Хари. — Възможно е крадецът в банката предварително да е заучил модел на поведение, при който стреля, ако шефът на клона пресрочи времето.
— Правилата на програмата обикновено са прости — обясни Ауне, пусна пурата в чашата с чай и я покри с чинийката. — За да те вкарат в транс, е необходимо да образуват малка, но логически издържана затворена система, която не допуска други мисли.
Хари остави петдесет крони до чашата си с кафе и се изправи. Ауне наблюдаваше мълчаливо как Хари събра снимките и после попита:
— Не вярваш и в една моя дума, нали?
— Не.
Ауне стана и закопча сакото си на корема.
— А в какво вярваш?
— В наученото от опита — обясни Хари. — Бандитите по принцип са глупави като мен, избират лесни решения, движат ги прости мотиви. Накратко казано, вярвам, че в повечето случаи нещата са такива, каквито изглеждат. Обзалагам се, че този крадец е бил или безпаметно друсан, или се е паникьосал. Стореното от него е страшно глупаво и затова си правя извода, че е глупав. Вземи този циганин, който според теб е много умен. Колко години получи за нападението с ножа?