— Нито една — отвърна Ауне с подигравателна усмивка.
— Охо?
— Не откриха нож.
— Нали каза, че сте били заключени в килията му.
— Случвало ли ти се е да лежиш по корем на плажа и приятелите ти да ти кажат да не мърдаш, понеже държат горещи въглища точно над гърба ти. И после някой казва „опа!“ и в следващия миг усещаш как въглищата падат на гърба ти и го изгарят?
Мозъкът на Хари се зае да рови из спомените от летните ваканции. Стана много бързо.
— Не.
— Но се оказва, че е било номер, пуснали са кубчета лед…?
— Е, и?
Ауне въздъхна.
— Понякога се чудя къде си прекарал тридесет и петте години, които уж си преживял, Хари.
Хари прокара ръка по лицето си. Чувстваше се изморен.
— Добре де, какво искаш да кажеш?
— Добрият манипулатор е способен да те накара да повярваш, че ръбът на стокронова банкнота е острие на нож.
Блондинката гледаше Хари право в очите и му обещаваше слънце, но и заоблачаване през деня. Той натисна копчето за спиране и картината се сви в малка, светеща точка в центъра на четиринадесетинчовия екран. Но щом затвори очи в съзнанието му изплува снимката на Стине Грете, а в ушите му зазвуча ехото от думите на репортера:
— Все още няма заподозрени по случая.
Пак отвори очи и заразглежда отражението си в мъртвия екран. Виждаше себе си, стария зелен фатерщул и голата холна масичка, наклепана с отпечатъци от мокри чаши и бутилки. Всичко си беше постарому. Портативният телевизор стоеше на етажерката между книга за Тайланд на издателство „Lonely Planet“10 и „Пътеводител на Норвежкия съюз на автомобилистите“ толкова отдавна, колкото и Хари, без да мърда на повече от метър за близо седем години. Хари беше чел за кризата на седмата година: след седем години повечето хора започвали да копнеят за ново жилище. Или за нова работа. Или за нов партньор. Не забелязваше обаче подобна склонност у себе си. А работеше на едно и също място вече от десет години. Хари погледна часовника. Ана каза осем.
Колкото до партньорите, досега така и не успя да провери тази теория на практика. Освен двете връзки, които можеха да минат за сериозни, романсите на Хари приключваха твърде бързо — той наричаше това криза на шестата седмица. Не знаеше дали нежеланието му да се обвързва има нещо общо със сполетялата го два пъти трагедия, когато бе обичал жена, или вина имаха верните му любими — работата и чашката. Преди да срещне Ракел, започна да клони към схващането, че не е създаден за продължителна връзка. Сети се за голямата й прохладна спалня на улица „Холменколен“; за кодираното им мъркане по време на закуска; за рисунката на Олег върху вратата на хладилника: трима души се държат за ръце, а фигурата с надпис ХАРИ се издига до слънцето на безоблачното небе.
Хари се надигна от стола, погледна номера, записан на бележка до телефонния секретар и го набра по мобилния. След четвъртия сигнал тя се обади.
— Здравей, Хари.
— Здрасти. Как разбра, че съм аз?
Последва тих, дълбок смях.
— Къде си бил през последните години, Хари?
— Насам-натам. Защо? Сгафих ли нещо?
Тя се разхили още по-високо.
— Да бе, виждаш на дисплея от кой номер ти звъня. Ама че съм тъп — Хари усети колко идиотско прозвуча, но не се притесни, важното е да каже онова, което се кани, и да затвори. Раз, два, три: — Слушай, Ана, относно уговорката ни за довечера…
— Не се дръж като дете, Хари!
— Като дете ли?
— Почти съм приготвила най-вкусното къри на хилядолетието. А ако се страхуваш, че ще те прелъстя, трябва да те разочаровам. Мисля само, че си дължим няколко часа компания и вечеря. Да си спомним миналите дни. Да сложим край на разни недоразумения. Или пък не. Само да се посмеем. Сети ли се да купиш японе-чили?
— Ами, да.
— Чудесно! Точно в осем, нали?
— Аха…
— Добре.
Хари остана загледан в телефона, след като тя затвори.
Осма глава
Джалалабад
— Скоро ще те убия — Хари стисна още по-здраво студената стомана на пушката. — Искам само да си подготвен, да го обмислиш. Отвори си устата.
Хората около него бяха восъчни кукли. Неподвижни, неодушевени, дехуманизирани. Хари се потеше под маската и кръвта пулсираше в слепоочията му. Всеки удар предизвикваше тъпа болка. Не искаше да поглежда хората около себе си, нито да среща обвинителните им погледи.
10
Lonely Planet (англ.) — Самотна планета — името на най-голямото издателство за пътеводители и туристическа информация. — Бел.прев.