Сравнително бързо си отпочина и изненадващо лесно преодоля импулса да продължи, като отскочи до „Винмонополе“11 или до „Скрьодер“. Предпочете да си вземе душ, облече се и тръгна от дома си покрай стадиона в квартал Бишлет, после по улица „Пилестреде“ успоредно на парка „Стен“ и пресече Маюрстюа. Чудеше какво е пил. Вместо обичайните стомашни болки с подписа на „Джим Бийм“ над сетивата му се бе наслоила мъгла и дори свежият полъх на вятъра не я разсейваше.
Две полицейски коли с включени сигнални лампи стояха паркирани пред филиала на „Де ен Бе“. Хари показа личната си карта на униформен полицай, наведе се под загражденията и отиде при Вебер, който разговаряше с човек от Отдела по експертно-криминална дейност.
— Добър следобед, старши инспекторе — Вебер натърти на следобед.
Забелязал синината на Хари, повдигна едната си вежда.
— Жена ти вече ти посяга?
Хари не успя да се сети за остроумен отговор и ловко извади цигара от пакета.
— Какво имаме тук?
— Маскиран мъж с пушка АГЗ.
— И птичето е отлетяло?
— Безвъзвратно.
— Някой разговарял ли е със свидетелите?
— Да, Ли и Ли дерзаят долу в Управлението.
— Някакви подробности за обира засега?
— Крадецът дал на шефката на клона двадесет и пет секунди да отключи банкомата, докато държал пушката до главата на една от служителките на гишетата.
— И я накарал да говори вместо него?
— Точно така. А като влязъл в банката, казал същите неща на английски.
— This is a robbery, don’t move! — обади се глас зад тях, последван от кратък, насечен смях. — Много се радвам, че успя да дойдеш, Хуле. Ау, в банята ли се подхлъзна?
Хари си запали цигара с едната ръка, а с другата подаде кутията на Иваршон, който поклати отрицателно глава:
— Много лош навик, Хуле.
— Прав си — Хари пъхна пакета с „Кемъл“ във вътрешния си джоб. — Човек не бива да предлага цигари, а да предположи, че всеки джентълмен си купува. Казал го е Бенджамин Франклин.
— Сериозно? — Иваршон не обърна внимание на ухилената физиономия на Вебер. — Много неща знаеш, Хуле. Сигурно знаеш също, че нашият крадец пак е в играта, както предвидихме.
— Защо си сигурен, че е той?
— Както вероятно си разбрал, обирът е точно копие на предишния в „Нордеа“ на булевард „Бугста“.
— Така ли? — Хари вдиша жадно дима. — И къде е трупът?
Иваршон и Хари се измериха с очи. Проблеснаха зъби на влечуго. Вебер се намеси:
— Шефката на клона била бърза. Успяла да изпразни банкомата за двадесет и три секунди.
— Няма убити — разясни Иваршон. — Разочарован ли си?
— Не — Хари издуха дима през ноздрите си. Вятърът го отнесе, но мъглата в главата му не се разсейваше.
Халвуршен вдигна очи от Силвио, щом вратата се отвори.
— Ще ми стъкмиш ли едно силно еспресо „пронто“? — попита Хари и се отпусна на стола.
— Добро утро и на теб — поздрави Халвуршен. — Изглеждаш ужасно.
Хари зарови лице в шепите си:
— Не помня нищичко какво се случи снощи. Нямам представа какво съм пил, но повече няма да близна от него.
Погледна между пръстите си и видя как колегата му го наблюдава с угрижен вид.
— Споко, Халвуршен, това е само инцидент, може да сполети всекиго. Вече съм напълно трезвен.
— Какво стана?
Хари се засмя приглушено:
— Съдържанието на стомаха ми сочи, че съм бил на приятелска вечеря. Звъннах няколко пъти, за да помоля за потвърждение, но тя не ми отговаря.
— Тя ли?
— Да. Тя.
— Вероятно някоя лоша полицайка? — предпазливо се осведоми Халвуршен.
— Да не забравиш кафето, ей — измърмори Хари. — Стара тръпка. Съвсем невинна история.
— Откъде знаеш, като нищо не си спомняш?
Хари потърка с длан небръснатата си брадичка. Замисли се върху думите на Ауне: алкохолът само засилва склонностите ни. Не знаеше дали това го успокоява. Започнаха да се появяват отделни детайли. Черна рокля. Ана бе облечена в черна рокля. И се сети как лежи на стъпалата. Някаква жена му помогна. С половин лице. Като портретите на Ана.
— Винаги губя съзнание — обясни Хари. — Като всеки друг път е.
— А окото?
— Сигурно съм се ударил в хладилника, като съм се прибрал.
11
Винмонополе — единствената верига магазини в Норвегия, която има разрешително да продава алкохол. — Бел.прев.