— Не ми се ще да те измъчвам, Хари, но това изглежда да е било по-тежко от хладилник.
— Ами… — Хари пое чашата с две ръце. — Изглеждам ли ти измъчен? Когато съм се сбивал пиян, винаги е било с хора, които не харесвам и в трезво състояние.
— Впрочем имаш съобщение от Мьолер. Помоли да ти предам, че нещата май ще се наредят, но не уточни кое.
Хари повъртя еспресото из устата си, преди да преглътне:
— Ще се ориентираш, Халвуршен, само почакай.
Същия следобед в Управлението се състоя кратка среща на разследващия екип, за да обсъдят подробности във връзка с обира. По думите на Дидрик Гюдмюнсон полицията пристигнала на местопроизшествието три минути след като е била задействана алармата в банката, но крадецът вече не бил там. Освен патрулките, които моментално отцепили съседните улици през следващите десет минути, полицаите затегнали примката и около ключовите пътни артерии.
— Би ми се искало да го нарека железен обръч, но знаете как стоят нещата с днешния персонал на полицията.
Турил Ли разпитала свидетел, който забелязал как мъж с маска се качил в опел „Аскона“ със запален мотор на булевард „Маюрстюа“. Колата завила наляво по първата пряка. Магнюс Риан разполагаше с информация, че друг свидетел видял бял автомобил, вероятно опел, който влязъл в гаража в квартал Виндерн и малко по-късно оттам излязло синьо волво. Иваршон погледна картата, закачена над бялата дъска.
— Не звучи съвсем нелогично. Ула, изпрати и заповед за издирване на синьо волво. Вебер?
— Открихме влакна — отвърна Вебер. — Две зад гишето, което прескочил, и едно на вратата.
— Йес! — Иваршон разцепи въздуха със свит пестник, докато сновеше около масата зад гърба им. Хари го намираше за страшно изнервящо. — Остава само да си намерим кандидати. Ще качим видеото в интернет, щом Беате го обработи.
— Дали е добра идея? — попита Хари и залюля стола назад към стената, препречвайки пътя на Иваршон.
Шефът на отдела го погледна озадачен.
— Добра идея ли било? Едва ли има нещо лошо някой да се обади и да ни разкаже кой е човекът от записа.
Ула се намеси:
— Помните ли онази майка, дето се обади да каже, че в интернет видяла сина си на запис на грабеж? После се оказа, че той вече бил в затвора за друг обир.
Всички се разсмяха гръмогласно. Иваршон се усмихна:
— Никога не отпращаме нови свидетели, Хуле.
— Или нови самозванци? — Хари сключи ръце зад тила си.
— Подражатели? Стига толкова, Хуле.
— Така ли? Ако ще обирам банка, най-нормалното е да имитирам най-търсения крадец в Норвегия точно в момента и да прехвърля подозренията върху него. Всички подробности от грабежа на булевард „Бугста“ са достъпни в интернет.
Иваршон поклати недоверчиво глава.
— Боя се, че средностатистическият крадец на банки не е толкова сложно устроен в реалния свят, Хуле. Тук има ли желаещи да обяснят на Отдела за борба с насилието коя е най-типичната черта на серийния крадец? Щом няма, ще го направя аз: той винаги повтаря с педантична точност стореното при предишния му сполучлив обир. Едва когато обирът се е провалил, тоест, ако крадецът не се сдобие с парите или го хванат, ще промени модела.
— Това подкрепя твърдението ти, но не изключва казаното от мен — възрази Хари.
Иваршон погледна отчаяно присъстващите, сякаш търсеше помощ.
— Добре, Хуле. Ще изпробваш теориите си, защото току-що реших да опитаме малко по-различен метод на работа. Състои се в следното: част от нас ще работи независимо, но паралелно с разследващия екип. Заимствах идеята от ФБР. Замисълът е да избегнем подход само от една гледна точка, както често се случва в големи групи, където съзнателно или не всички се обединяват около консенсус по отношение на основните неща. Случва се малката група да предложи нов, свеж начин на мислене, защото работи независимо от останалите и без да се влияе от тях. Методът е доказал своята ефективност в заплетени случаи. Вероятно повечето от присъстващите са единодушни, че Хари Хуле е квалифициран да бъде част от такава група.
Разнесе се тих смях. Иваршон се спря зад стола на Беате.
— Беате, ти ще работиш с Хари.
Беате се изчерви. Иваршон положи бащински ръка върху рамото й:
— Ако нещата не потръгнат, само ми кажи.
— Непременно — обади се Хари.
Хари понечи да отключи портата към двора, но реши да отскочи до магазинчето на Али, намиращо се на десет метра. Съседът му пренасяше касетки с плодове и зеленчуци от тротоара.
— Здрасти, Хари! По-добре ли си? — Али се ухили и Хари затвори очи за миг. От това се опасяваше.