— Помагал ли си ми, Али?
— Само по стълбите. Като отключихме вратата ти, каза, че ще се оправиш.
— Как пристигнах? Пеша или…
— С такси. Дължиш ми сто и двадесет крони.
Хари простена и последва Али в магазина.
— Съжалявам, Али. Наистина. Разкажи ми накратко, но без най-срамните подробности?
— На улицата се караше с шофьора, а нали спалнята ни гледа натам — и прибави с миловидна усмивка: — Много е гадно прозорецът ти да гледа към улицата.
— Кога беше това?
— Посред нощ.
— Ти ставаш в пет часа, Али, не знам какво значи за теб посред нощ.
— Единадесет и половина. Поне.
Хари обеща това да не се повтори, а Али кимаше ли, кимаше като човек, който слуша до болка позната история. Хари попита как да му се отблагодари. Али поиска да наеме мазето му. Хари обеща да помисли, после му върна парите за таксито и си купи кока-кола, пакет макарони и кюфтенца.
— Сега сме квит — заключи Хари.
Али поклати отрицателно глава.
— Вноската за общи разходи на блока за три месеца — подсети го Али, който се явяваше домакин, касиер и майстор в жилищната сграда.
— О, мамка му, съвсем забравих.
— Ериксен — усмихна се Али.
— Кой е той?
— Получих писмо от него през лятото. Поиска номера на сметката, за да плати вноската си за общите разходи за май и юни 1972 година. Заради този дълг не можел да спи добре през последните тридесет години. Отговорих му, че никой от живущите тук не го помни и задължението му е опростено.
Али посочи Хари с пръст:
— Но за теб няма да направя изключение.
Хари разпери ръце:
— Утре ще ти дам парите.
Щом влезе в апартамента, Хари набра номера на Ана. Обади се същият женски глас. Хари едва успя да изсипе пакета с макарони и кюфтенца в тигана и въпреки съскането чу как телефонът звънна. Изтича в коридора и дръпна слушалката:
— Ало! — извика той.
— Здрасти — обади се леко изненадано добре познатият му женски глас.
— А, ти ли си?
— Да, кого очакваш?
Хари присви очи.
— Колежка. Извършиха още един обир.
Думите му имаха вкус на жлъчка и чили. Тъпата болка зад очите му отново се появи.
— Опитах се да ти звънна на мобилния — обясни Ракел.
— Загубих го.
— Загуби ли го?
— Забравил съм го някъде или са ми го откраднали, не знам, Ракел.
— Всичко наред ли е, Хари?
— Наред ли?
— Звучиш доста… стресиран.
— Ами…
— Да?
Хари си пое дълбоко въздух.
— Как върви процесът?
Хари се ослуша, но не успя да разчлени думите й в смислени изречения. Долови „икономическо положение“, „най-доброто за детето“, „посредничество“ и разбра, че няма почти нищо за казване. Следващото съдебно заседание било отложено за петък и Олег се чувствал добре, но му писнало да живее на хотел.
— Предай му, че ви чакам с нетърпение — поръча Хари.
Затвориха, Хари се зачуди дали пак да не се обади. С каква цел? Да й разкаже, че е вечерял със стара тръпка и няма представа какво се е случило? Сложи ръка върху телефона и в същия миг противопожарната аларма в кухнята запищя. А когато дръпна тигана от котлона и отвори прозореца, телефонът пак започна да звъни. По-късно Хари си мислеше, че много неща щяха да бъдат различни, ако онази вечер Бярне Мьолер не се беше обадил точно на него.
— Дежурството ти приключи преди малко, знам — подхвана Мьолер, — но не ни достигат хора, а някаква жена е открита мъртва в апартамента си. Вероятно се е застреляла. Ще дойдеш ли?
— Разбира се, шефе — отвърна Хари. — Длъжник съм ти за днес. Впрочем Иваршон представи идеята за паралелно разследване като своя.
— Ти как би постъпил, ако си началник и ти спуснат такава заповед отгоре?
— Мисълта да съм шеф ми блокира разсъдъка, шефе. Как да стигна до този апартамент?
— Стой си вкъщи, ще те вземат.
Двадесет минути по-късно звънецът изпищя. Понеже чуваше този звук толкова рядко, Хари се сепна. Някакъв глас съобщи, че таксито е дошло. Дори при променения звук от домофона Хари усети как настръхва. А щом слезе и видя ниската червена спортна кола, опасенията му се потвърдиха.
— Добър вечер, Хуле — разнесе се глас от отворения прозорец, намиращ се съвсем близо до асфалта. Хари не видя човека. Отвори вратата на автомобила. Посрещна го фънкарски бас, орган, синтетичен като син бонбон, и добре познат фалцет: „You sexy motherfucka!“12
Хари с мъка се настани на тясната седалка.
— Значи сме двамата тази вечер — констатира старши инспектор Том Валер.