— Казвам се старши инспектор Том Валер. Кой ще ми опише накратко ситуацията?
— Пристигнахме преди четиридесет и пет минути. Намерил я електротехникът.
— Кога?
— В пет. Веднага позвънил на полицията. Името му е… да видим… Рене Йенсен. Ето ЕГН-то и адреса му.
— Чудесно. Обади се и провери досието му.
— Добре.
— Рене Йенсен?
— Аз съм.
— Приближете се, моля. Името ми е Валер. Как влязохте?
— Както обясних и на другите, с този резервен ключ. Беше дошла в работилницата ми във вторник, понеже нямало да си е у дома, като дойда.
— Защото щяла да е на работа ли?
— Нямам идея. Не мисля, че работи. Както работят повечето хора, искам да кажа. Каза, че щяла да прави изложба.
— Значи е художничка. Някой чувал ли е за нея?
Мълчание.
— Какво правехте в спалнята, Йенсен?
— Търсех банята.
Друг глас се обади:
— Банята е зад тази врата.
— Добре. Забелязахте ли нещо необичайно, като влязохте в апартамента, Йенсен?
— Ъъъ… как тъй необичайно?
— Вратата беше ли заключена? Имаше ли отворени прозорци? Някаква особена миризма или шум? Каквото и да е.
— Вратата си беше заключена. Не забелязах да има отворени прозорци, ама не съм се и заглеждал. Миришеше само на някакви разтворители…
— На терпентин ли?
Другият глас пак се намеси:
— В една от стаите има художнически материали.
— Благодаря. Да сте забелязали нещо друго, Йенсен?
— Какво друго ме питахте?
— За подозрителни шумове.
— А, да! Не беше шумно, беше тихо като в гроб. Е, хе-хе, не исках…
— Спокойно, Йенсен. Познавате ли починалата?
— Видях я за пръв път, като дойде в работилницата ми. Изглеждаше бая надутичка…
— Какво искаше да поправите?
— Термостата на нагревателите в банята.
— Ще ни направите ли услугата да проверите дали наистина нещо е повредено? Ако изобщо е имала нагреватели.
— Защо… а, ясно, тя може да е планирала цялата тая работа и е искала да я намерим, а?
— Нещо такова.
— Е, да, ама термостатът е скапан.
— Скапан ли?
— Развален е.
— Откъде знаете?
Мълчание.
— Нали са ви предупредили да не докосвате нищо, Йенсен?
— Е, да, ама мина много време, докато дойдете, и аз така се изнервих, че трябваше да измисля нещо.
— Значи сега починалата има работещ термостат?
— Ами… хе, хе… да.
Хари се опита да се отдръпне от леглото, но краката му отказваха да помръднат. Лекарят затвори очите на Ана и сега тя изглеждаше като заспала. Том Валер изпрати електротехника вкъщи и му нареди да е на разположение през следващите дни, а дежурните полицаи, излезли навън, освободи. Хари никога не беше предполагал, че ще се почувства така, но в действителност се радваше на компанията на Том Валер. Без опитния си колега той не би успял да зададе и един логичен въпрос, камо ли да вземе разумно решение.
Валер попита лекаря дали ще им съобщи предварителното си заключение.
— Куршумът очевидно е минал през черепа, разрушил е мозъка и така е спрял всички жизнени функции. Ако предположим, че температурата в стаята е била постоянна, то телесната температура сочи, че е мъртва поне от шестнадесет часа. Няма следи от насилие. Нито от спринцовки или приети медикаменти. Но… — лекарят направи пауза, за да засили ефекта от думите си:
— … белезите по китките й показват, че и преди е правила опити за самоубийство. Напълно умозрително, но професионално предположение: страдала е от маниакална депресия или от депресия с натрапливи мисли за самоубийство. Ще открием неин медицински картон при някой психолог.
Хари се опита да каже нещо, но езикът му не се подчини.
— Ще знам повече подробности, като извърша аутопсията.
— Благодарим, докторе. Нещо важно, Вебер?
— Оръжието е „Берета“ M92F, доста често срещано. И няколко пръстови отпечатъка по дръжката, които трябва да са нейни. Куршумът е заседнал в дъските на леглото; типът муниции съвпада с оръжието, така че от само себе си е ясно какво ще покаже балистичната експертиза: стреляно е с този пистолет. Ще получите пълния протокол утре.
— Чудесно, Вебер. Още нещо. Когато електротехникът е дошъл, е било заключено. Забелязах, че заключването е с брава с език, а не със секретна брава, затова е изключено някой да е бил в апартамента и да си е тръгнал. Освен ако въпросният човек не е взел ключа на мъртвата и не е излязъл с него, разбира се. С други думи, ако открием ключа й, бързо ще се доближим до разрешение на случая.
Вебер кимна и вдигна жълтия молив, на който висеше връзка ключове.