— Намерихме ги върху скрина в коридора. Ключ за няколко врати — използва се за портата на двора и за всички общи помещения. Проверих. С него се отключва и този апартамент.
— Прекрасно. Тогава по принцип ни липсва само подписано от починалата предсмъртно писмо. Някой възразява ли да обявим случая за приключен?
Валер погледна Вебер, лекаря и Хари.
— Добре. В такъв случай да съобщим на близките печалната вест и те да я идентифицират.
Излезе в коридора, а Хари остана до леглото. След малко Валер пак се показа на вратата.
— Не е ли яко, когато нещата се нареждат отведнъж, Хари?
Мозъкът на Хари даде нареждане на главата да кимне, но нямаше представа дали тя се подчини.
Единадесета глава
Илюзията
Гледам първото видео. Пускам го кадър по кадър и нещо в мен се запалва. Наподобява частици барут, все още не превърнали се в чиста енергия; все едно пламтящ рояк астероиди следват голяма комета до самата атмосфера и там изгарят, а кометата невъзмутимо продължава пътя си. И никой не е в състояние да стори нищо, защото орбитата е начертана преди милиони години, преди човечеството, чувствата, омразата и милостта да се родят. Куршумът влиза в главата, разкъсва мислите, разбърква мечтите. А в ядрото на човешката глава на парченца се разпада и последната мисъл, която представлява нервен импулс от центъра на болката, последен противоречив зов за помощ към себе си, преди всичко да онемее. Кликнах на второто заглавие на видео. Поглеждам през прозореца, докато компютърът работи и търси в нощта на интернет пространството. На небето има звезди и аз се замислям, че всяка от тях е доказателство за необратимостта на съдбата. Няма никакъв смисъл, те се издигат над създадената от човека потребност от логика и взаимовръзка. И точно затова са толкова красиви, мисля си аз.
И вторият видеозапис е готов. Кликвам върху „play“. Play a play.13 Като пътуващ театър е, който поставя една и съща пиеса, само че на ново място. Същите реплики и движения, същият костюм, същата сценография. Само статистите са сменени. И заключителната сцена. Тази вечер не се разигра трагедия. Доволен съм от себе си. Открих същността на героя, който играя — хладнокръвен, професионален антагонист, който знае точно какво иска и убива при необходимост. Никой не се опитва да раздува времето, никой не се смее след случката на „Бугета“. И затова аз съм Господ в двете минути, в сто и двадесетте секунди, които сам съм си дал. И илюзията функционира. Дебелите дрехи под работния комбинезон, двойните подметки, цветните лещи и заучените движения.
Излизам от интернет и в стаята става тъмно. До мен отвън стига единствено далечният шум от града. Днес се видях с Принца. Странна птица. При вида му ме обзема противоречивото чувство за pluvuanus aegyptus — птичката, която живее, като почиства пастта на крокодила. Каза, че всичко е под контрол, че от Отдела по грабежите не са открили никакви следи. Той получи дела си, а аз — обещания еврейски пистолет.
Вероятно трябва да се зарадвам, но нищо не може да възстанови целостта ми.
После се обадих в полицията от телефонна кабина, но ми дадоха информация едва когато им обясних, че съм й роднина. Било самоубийство, Ана се застреляла. Случаят е приключен. Едва успях да затворя, преди да избухна в смях.
Втора част
Дванадесета глава
Freitot
— Албер Камю казва, че самоубийството е единственият действителен проблем във философията — отбеляза Ауне и подуши сивото небе над „Бугста“. — Понеже решението дали животът си струва, или не, отговаря на основния въпрос на философията. Всички други въпроси — дали светът има три измерения, а духът девет или десет категории — идват на второ място.
— Аха — кимна Хари.
— Много от колегите ми са правили проучвания защо хората се самоубиват. И знаеш ли коя е най-обичайната причина според изследванията им?
— Надявах се да ми отговориш точно на тези въпроси — Хари вървеше на зиг-заг между хората по тесния тротоар, за да не се отдалечава твърде от пълничкия психолог.
— Не им се живее повече — обясни Ауне.
— Май някой е заслужил Нобелова награда.
Снощи Хари се обади на Ауне и се уговориха да го вземе от кабинета му в девет. Минаха покрай филиала на банка „Нордеа“ и Хари забеляза зелен контейнер пред „7-Илевън“ от другата страна на улицата — стоеше се все на същото място.
— Често забравяме, че решението сам да си отнемеш живота почти винаги го вземат рационално мислещи и умствено напълно здрави хора, които не очакват животът да им предложи нещо повече — продължи Ауне. — Например възрастни хора, изгубили спътника си в живота или с разклатено здраве.