— Тази жена беше млада и здрава. Какви рационални доводи би могла да има?
— Първо, кажи какво разбираш под рационален. Ако депресиран човек избере да избяга от болката, като си отнеме живота, логично е да заключим, че не е намерил правилното разрешение на проблема. От друга страна, трудно е да разглеждаме самоубийството като рационално в типичния случай, когато депресираният, на път да излезе от дупката, събира необходимия излишък от енергия и извършва активното действие на самоубийството.
— Възможно ли е самоубийството да се случи напълно спонтанно?
— Възможно е, разбира се. Но най-често се започва с опит за самоубийство, особено при жените. В САЩ се смята, че всяка самоубила се жена е направила десет така наречени опита за самоубийство.
— Така наречени ли?
— Да вземеш пет таблетки приспивателно е вик за помощ. Това си е сериозен проблем, но аз не го причислявам към опитите за самоубийство, щом флаконът с хапчета си стои наполовина пълен върху нощното шкафче.
— Тази жена се е застреляла.
— Мъжко самоубийство, да.
— Защо мъжко?
— Една от причините мъжете по-често да успяват да се самоубият е, че избират по-агресивни и фатални методи от жените, например предпочитат огнестрелни оръжия и високи сгради, вместо да си режат вените и да взимат свръхдози. Доста необичайно е жена да се застреля.
— Подозрително необичайно ли?
Ауне погледна Хари изпод вежди.
— Имаш ли причина да мислиш, че не е било самоубийство?
Хари поклати отрицателно глава.
— Просто искам да съм сигурен. Ще завием надясно, апартаментът й е точно след баирчето.
— Улица „Безгрижие“? — Ауне се подсмихна и погледна нагоре към заплашителните облаци на небето. — Естествено.
— Защо да е естествено?
— Sans souci. Без грижи. Това е името на двореца на Кристоф, хаитянският крал, който се самоубил, когато французите го пленили. Именно той насочил оръдията към небето, за да си отмъсти на Бог.
— Ами…
— И сигурно се сещаш какво е казал писателят Ула Бауер за тази улица? „Преместих се на улица «Безгрижие», но и това не помогна.“ — Ауне се разсмя така, че двойната му брадичка се разтресе.
Халвуршен стоеше пред портата и чакаше.
— Срещнах Бярне Мьолер на тръгване от Управлението — докладва той. — Държа се сякаш случаят вече е напълно приключен.
— Само последно ще проверим някои неясни неща — обясни Хари и отключи с ключа, който електротехникът му даде.
Полицейските заграждения пред вратата на апартамента бяха свалени, трупът — изнесен, но иначе нищо не беше докоснато от снощи. Влязоха в спалнята. Белият чаршаф в голямото легло светеше в полумрака.
— Какво търсим? — попита Халвуршен, а Хари дръпна пердетата настрани.
— Резервен ключ за жилището — обясни Хари.
— Защо?
— Тръгнахме от идеята, че е имала един резервен ключ и именно него е дала на електротехника. Поразрових се малко. Обикновен ключар не изработва системни ключове. Поръчват се при оторизиран ключар. Понеже ключът е един за общите помещения — за портата, за вратата на мазето и тъй нататък, управата на жилищната кооперация държи да контролира изработката на нови ключове. Затова живущите вземат писмено разрешение от управата, за да си поръчат нов ключ, нали? А съгласно договорката с управата оторизираният ключар прави списък на изработените ключове за всеки отделен апартамент. Снощи се обадих на ключаря на улица „Вибе“. Ана Бетсен е разполагала с два резервни ключа, значи общо е имала три. Единия намерихме в апартамента, вторият е бил у електротехника. А къде е третият? Докато не го открием, не можем да изключим сценария някой да е бил тук, когато тя е починала, и да си е тръгнал.
Халвуршен кимна бавно:
— Значи търсим третия ключ.
— Третия, да. Ти започни, Халвуршен, а през това време аз ще покажа на Ауне нещо друго.
— Дадено.
— А, още нещо. Не се учудвай, ако откриеш мобилния ми телефон. Сигурно съм го оставил тук вчера следобед.
— Нали каза, че си го загубил онзи ден.
— Пак го намерих. И пак го загубих. Сещаш се…
Халвуршен поклати отрицателно глава. Хари придружи Ауне до коридора и го поведе из стаите.
— Обърнах се към теб, понеже ти си единственият художник, когото познавам.
— Доста силно казано, за съжаление — Ауне все още се затрудняваше да си поеме дъх след стълбите.