— Добре, но все пак знаеш доста за изкуството, затова се надявам да изкопчиш нещо от това.
Хари отвори плъзгащата се врата към най-вътрешната стая, запали осветлението и посочи с ръка. Но вместо да разгледа трите картини, Ауне измърмори тихо „олеле“ и се приближи до триглавия лампион. Извади си очилата от вътрешния джоб на туидовото сако, наведе се и се зачете в тежката поставка.
— Не може да бъде! — възкликна той. — Истинска лампа на Гример!
— Гример?
— Бертол Гример. Световноизвестен немски дизайнер. Проектирал е впрочем паметника в чест на победата, който Хитлер поръчал да издигнат в Париж през 1941-а. Имал шансове да стане един от най-великите творци на нашето време, но в разгара на кариерата му се разчуло, че трима от бабите и дядовците му са цигани. Изпратили го в концентрационен лагер и зачеркнали името му от всички негови сгради и произведения на изкуството. Гример оцелял, но си счупил и двете ръце в каменната кариера, където работели циганите. Продължил да твори след войната, ала заради недъга си никога не успял да си възвърне старата форма. Все пак си мисля, че тази лампа е от годините след края на войната — Ауне повдигна абажура.
— Исках да те питам по-скоро за тези портрети — изкашля се Хари.
— Аматьорски — изсумтя Ауне. — По-добре се вгледай в тази елегантна женска статуя. Богинята Немезида, любимият мотив на Бертол Гример след войната. Богинята на отмъщението. Отмъщението впрочем е обичаен мотив за самоубийство. Самоубиецът смята, че причина за проваления му живот е друг човек и като си отнеме живота, иска да му вмени чувство на вина. Бертол Гример се е самоубил. Но първо убил жена си, защото имала любовник. Мъст, мъст и пак мъст. Знаеше ли, хората са единствените живи същества, които отмъщават? Интересното в случая е, че…
— Ауне?
— А, да, искаше да се опитам да разтълкувам тези картини, нали? Мда, те не са много по-различни от теста на Роршах14 с мастилените петна.
— Аха. Онези картини, които използвате, за да предизвикате асоциации у пациентите си?
— Точно така. Проблемът е, че ако аз разтълкувам тези картини, моят коментар вероятно ще разкрие повече моята душевност, отколкото нейната. Впрочем вече никой не вярва на теста на Роршах. Но да видим… Тези картини са много мрачни. Изразяват повече гняв отколкото депресия. Едната очевидно не е довършена.
— Да не би целта да е такава — да образуват някаква цялост?
— Кое те кара да мислиш така?
— Не знам. Да речем, защото светлината от трите крушки пада съвършено върху всяка картина?
— Аха — Ауне сложи ръка върху гърдите си и замислено докосна устните си с показалец. — Имаш право. Разбира се, че имаш право. И знаеш ли какво, Хари?
— Ами… не.
— Тези картини не ми говорят нищо. Свършихме ли?
— Да. А, почакай, още една подробност, понеже си художник. Виж как палитрата е поставена от лявата страна на статива. Не е ли доста неудобно?
— Да, освен ако не си левичар.
— Ясно. Трябва да отида да помогна на Халвуршен. Не знам как да се отблагодаря, Ауне.
— Ще ти кажа как. Ще добавя още един час на следващата фактура.
Халвуршен беше приключил със спалнята.
— Не е имала почти никакви вещи — отбеляза той. — Все едно претърсвах хотелска стая. Само дрехи, тоалетни принадлежности, ютия, пешкири, спално бельо, такива неща. Няма дори семейна снимка, писмо или лични документи.
След един час Хари разбра какво искаше да каже Халвуршен. Преровиха целия апартамент и се върнаха в спалнята, без да открият дори сметка за телефон или разписка от банката.
— Това е най-странното жилище, което съм претърсвал — обобщи Халвуршен и седна до Хари на бюрото. — Сигурно е разчистила. Навярно е искала да вземе със себе си цялата си същност, преди да си отиде, ако ме разбираш.
— Разбирам те. Не видя ли следи от лаптоп?
— От лаптоп ли?
— От преносим компютър.
— За какво говориш?
— Не забеляза ли бледия четириъгълник върху дървения плот тук? — Хари посочи към бюрото между тях. — Тук май е стоял лаптоп, който е бил махнат.
— Така ли?
Хари усети изпитателния поглед на Халвуршен.
От улицата се загледаха в прозорците й на бледожълтата фасада, а Хари изпуши намачкана като хармоника цигара, която намери във вътрешния джоб на палтото си.
— Странна работа с роднините й — отбеляза Халвуршен.
— В смисъл?
— Мьолер не ти ли каза? Не са открили адрес нито на родителите й, нито на братя, сестри или друг близък; само на чичо й, който бил в затвора. Наложи се Мьолер сам да звъни в погребално бюро, за да уреди погребението на бедното момиче. Сякаш не е достатъчно самотно да умреш.
14
Херман Роршах (1884–1922) — швейцарски фройдистки психиатър и психоаналитик, най-известен е с т.нар. „Тест на Роршах с мастилените петна“. — Бел.прев.