— Аха. В кое погребално бюро?
— „Сандеман“ — отвърна Халвуршен. — Чичо й искал да я кремират.
Хари дръпна от цигарата и видя как димът се издигна и се изгуби. Краят на процес, който протича така: селянин посява семена от тютюн на нива в Мексико. В продължение на четири месеца семето се превръща в тютюнево растение с човешки бой, а след още два го берат, нижат, сушат, сортират, пакетират и го изпращат във фабриките на Ар Джей Рейнолдс във Флорида или Тексас, където тютюнът се превръща в цигара с филтър, марка „Кемъл“; опаковат я във вакуумиран, жълт пакет, който поставят в кашон, за да го натоварят на кораб за Европа. И осем месеца, след като е бил лист в края на зелено, избуяващо растение под слънцето на Мексико, тютюнът пада от пакета под формата на цигара в джоба на палтото на пиян мъж. Той, от своя страна, пада по стълбите или от таксито, или се завива с палтото вместо с одеяло, понеже не успява или не смее да отвори вратата на спалнята заради дебнещите под леглото му чудовища. А после, когато най-накрая намира цигарата, смачкана и с полепнали по нея боклуци от джоба, захапва единия й край със зловонната си уста и запалва другия. А след като изсушения, нарязан на ивици тютюнев лист е предизвикал краткотрайно удоволствие в това тяло, той се изпарява и най-после е свободен. Свободен да се разтвори, да се слее с нищото. Да потъне в забрава.
Халвушрен се прокашля два пъти:
— Откъде разбра, че тя е поръчала ключовете точно при ключаря на улица „Вибе“?
Хари пусна угарката от цигарата на земята и се загърна в палтото си.
— Май Ауне е прав — погледна небето той. — Ще вали. Ако ще ходиш до Управлението с колата, ще дойда с теб.
— В Осло има не по-малко от стотина ключари, Хари.
— Аха. Позвъних на заместник-председателя на кооперацията. Кнют Арне Рингнес. Голям пич. От двадесет години използвали ключаря на „Вибе“. Ще се махаме ли оттук?
— Радвам се, че си тук — усмихна се Беате, щом Хари влезе в House of Pain. — Снощи открих нещо. Виж — тя превъртя видеозаписа назад и натисна копчето за пауза. На екрана се показа потрепващ кадър с лицето на Стине Грете, обърнато към маскирания крадец. — Уголемих част от картината. Исках да виждам лицето на Стине възможно най-голямо.
— Защо? — учуди се Хари и се отпусна на стола.
— Ако погледнеш брояча, ще видиш, че този кадър е направен осем секунди преди Екзекутора да стреля…
— Екзекутора ли?
Тя се усмихна смутено.
— Така започнах да го наричам за по-лесно. Дядо ми имаше чифлик и аз… така де.
— Къде?
— Във Вале в долината Сетесдален.
— И там си виждала как колят животните?
— Да — тонът й не предразположи Хари да продължи да я разпитва.
Беате пусна видеозаписа на бавен кадър и лицето на Стине Грете оживя. Хари видя как тя бавно мигна и раздвижи устни. Започна напрегнато да чака изстрела, когато Беате неочаквано спря видеото.
— Видя ли? — нетърпеливо попита тя.
Изминаха няколко секунди, преди Хари да разбере.
— Та тя говори! — възкликна той. — Казва нещо непосредствено преди да я застрелят, но на записа не се чува нищо.
— Защото шепне.
— Как не съм го забелязал! Но защо? И какво казва?
— Дано скоро да разберем. Свързах се със специалист от Центъра за помощ на глухонеми хора, умее да чете по устните. Идва насам.
— Чудесно.
Беате погледна часовника. Хари прехапа долната си устна, пое си въздух и тихо поде:
— Беате…
Видя как тя застина, щом чу името си.
— Имах партньорка на име Елен Йелтен.
— Известно ми е — бързо отвърна тя. — Била е убита близо до река Акершелва.
— Да. Като се случеше да зациклим при някой случай, обикновено използвахме различни техники за активиране на информацията в подсъзнанието ни. Игри на асоциации — пишехме думи на листчета и такива неща — усмихна се унило Хари. — Може би ти звучи доста мъгляво, но понякога даваше добри резултати. Та си мислех и ние с теб да се опитаме да поработим така.
— Така ли?
Хари се озадачи колко по-самоуверена изглежда Беате, когато разглеждат записи или нещо на компютъра. Сега го гледаше, все едно е предложил да играят покер със събличане.
— Интересува ме какво чувстваш по отношение на този случай.
— Ами какво да чувствам — колебливо се засмя тя.
— Забрави за малко за неоспоримите факти — Хари се наведе напред на стола. — Не бъди разсъдлива. Не ти е нужно доказателство. Просто кажи какво ти подсказва интуицията.