Выбрать главу

Тя се взря в масата за секунда. Хари чакаше. После вдигна очи и го погледна право в очите:

— Струва му се, че е ПЧТ.

— ПЧТ?

— Победа на чужд терен. Това ще се окаже един от петдесетте процента, които никога няма да разкрием.

— Ясно. И защо?

— Проста аритметика. Като се замислиш за всички идиоти, които не успяваме да заловим, престъпник като Екзекутора — човек предвидлив и очевидно с достатъчно сведения за начина ни на работа — има сравнително добри шансове да се измъкне.

— Аха — Хари си потърка лицето. — Значи интуицията ти се състои само в смятане?

— Не само това. В подхода му има нещо особено. Някак е много категоричен. Сякаш го мотивира нещо…

— Какво го подтиква да влезе в тази банка, Беате? Сребролюбие ли?

— Не знам. В статистиката за мотивите за грабеж на първо място е алчността, на второ е тръпката, а…

— Зарежи статистиката, Беате. Сега си в ролята на разследващ полицай, сега анализираш не само видеозаписи, а и собствените си несъзнателни тълкувания на видяното от теб. Това е най-важното правило, за да успееш, повярвай ми.

Беате го погледна. Хари усещаше, че е на път да я накара да проговори.

— Хайде! — настоя той. — Каква е мотивацията на Екзекутора?

— Чувства.

— Какви чувства?

— Силни.

— Какви, Беате?

Тя затвори очи.

— Любов и омраза. Омраза. Не, любов. Не знам.

— Защо я застрелва?

— Понеже той… не.

— Хайде. Защо я убива? — Сантиметър по сантиметър Хари бе приближил стола си до нейния.

— Защото е принуден. Защото го е решил… предварително.

— Браво. Защо го е решил предварително?

Някой почука на вратата.

Хари би предпочел Фриц Белке да не бе пресякъл улиците в центъра толкова бързо с велосипеда си, за да им се притече на помощ. Но сега той вече стоеше на вратата: добродушен, пълничък мъж с кръгли очила и розова каска за колело. Белке не беше глух и определено не беше ням. За да се осведоми каква е постановката на устните на Стине Грете, първо пуснаха онази част от записа, където се чуваше какво казва тя. Докато записът вървеше, Белке не млъкваше.

— Аз съм специалист, но всъщност всички ние четем по устните, въпреки че чуваме какво ни казват. Затова например изпитваме неприятно усещане, когато във филма движението на устата и речта не са синхронизирани, макар да става дума за частици от секундата.

— Аха — каза Хари. — Лично аз не разбирам нищо по движението на устните й.

— Проблемът е, че само тридесет до четиридесет процента от думите могат да се прочетат директно от устните. За да разберем останалото, се налага да се вгледаме в изражението на лицето, в езика на тялото, да се доверим на собственото си чувство за езика и логиката, за да възпроизведем липсващите думи. Да разсъждаваме е също толкова важно, колкото и да наблюдаваме.

— Тук започва да шепне — напомни Беате.

Белке млъкна и в пълна концентрация проследи леките движения на устните на екрана. Беате стопира записа преди изстрела.

— Ясно — каза Белке. — Пуснете го пак.

И след това:

— Още веднъж.

И:

— Пак, ако обичате.

След седмия път кимна в знак, че е видял достатъчно.

— Не разбирам какво има предвид — обобщи Белке, — но ми се струва, че знам какво казва.

Беате подтичваше по коридора, за да върви в крак с Хари.

— Смятат го за най-добрия експерт в тази област в цялата страна — увери го тя.

— И какво от това — възрази Хари. — Самият той призна, че не е сигурен.

— Ами ако е казала точно това?

— Няма логика. Сигурно е пропуснал едно „не“.

— Не съм съгласна.

Хари спря рязко и Беате едва не се блъсна в него. Погледна ужасено облещеното му око.

— Браво! — възкликна той.

— Какво искаш да кажеш? — объркано попита тя.

— Похвално е, че не си съгласна. Означава, че вероятно вече си забелязала нещо и си стигнала до някакъв извод, макар и още да не знаеш точно какъв. А аз съм го пропуснал — той пак тръгна. — Изхождаме от идеята, че ти си права. Да поразсъждаваме докъде ще ни доведе — Хари спря пред асансьора и натисна копчето.

— Къде отиваш? — попита Беате.

— Да проверя нещо дребно. Ще се върна след по-малко от час.

Вратите на асансьора се плъзнаха настрани и оттам излезе началникът на полицейски отдел Иваршон.

— Охо! — засия той. — Великият детектив в разгара на разследването? Какво ново има?

— Нали смисълът на паралелно работещите групи е да не говорим много-много помежду си — избегна отговора Хари, заобиколи го и влезе в асансьора. — Ако, разбира се, съм разбрал правилно теб и ФБР.

полную версию книги