— Точно така — потвърди Хари и потърка с пръст торбичките под зачервените си очи.
— Цяла събота и неделя ли?
— От събота сутринта до неделя вечерта.
— Е, поне си се позабавлявал в петък вечерта — заключи Халвуршен.
— Да.
Хари извади синя папка от джоба на палтото си и я сложи върху бюрото; беше седнал от другата страна, срещу Халвуршен.
— Прочетох извадките от разпитите.
От другия си джоб Хари извади сив плик с кафе от „Френч Колониал“. С Халвуршен работеха в общ кабинет почти в дъното на коридора в червената зона на седмия етаж на Главното полицейско управление в Осло и преди два месеца си купиха машина за еспресо „Ранчилио Силвио“. Отредиха й почетно място върху шкафа с документацията, под снимка в рамка на момиче, седнало с крака върху бюрото. Тя сякаш се е опитала да направи гримаса, но изпъстреното й с лунички лице се е свило в пристъп на смях. Фонът на снимката бяха стените на кабинета, където е окачена.
— Знаеше ли, че трима от четирима полицаи не могат да напишат правилно думата „вълнуващо“? — попита Хари и метна палтото си на закачалката. — Пишат я или с „а“ вместо „ъ“, или…
— Колко вълнуващо.
— Какво прави през уикенда?
— Заради анонимна заплаха за кола-бомба, отправена от някакъв идиот по телефона, в петък киснах в кола пред американското посолство. Оказа се фалшива тревога, естествено, но сега те са непрекъснато нащрек и се наложи да останем там цяла нощ. В събота отново се опитах да намеря жената на живота си. В неделя стигнах до извода, че тя не съществува. Какво се изясни от разпитите за обира?
Халвуршен отмери колко кафе да сипе в двойния филтър.
— Нищичко — отвърна Хари и си съблече пуловера. Отдолу носеше пепелявосива тениска, някога била черна, с почти напълно изтрит надпис Violent Femmes. Отпусна се на стола с въздишка. — Не се е обаждал никой, който преди обира да е засякъл издирваното лице близо до банката. Някакъв тип видял на излизане от „7-Илевън“ от другата страна на булевард „Бугста“, че крадецът бяга по улица „Индустри“. Направила му впечатление маската на лицето. Външната охранителна камера ги е заснела как се разминават пред метален контейнер пред „7-Илевън“. От очевидеца научихме едно-едничко интересно нещо: в горната част на „Индустри“ крадецът пресякъл пътното платно два пъти от десния към левия тротоар.
— Човек, който не може да реши по кой тротоар да върви. Не ми звучи особено вълнуващо — Халвуршен постави двойния филтър в отвора на машината. — Пише се с „ъ“ и „щ“.
— Какво ли знаеш ти за банкови обири, Халвуршен.
— И за какво ми е да знам? Ние се занимаваме с убийците, онези от Хедмарк да си гледат разбойниците.
— От Хедмарк ли?
— Не си ли забелязал как говорят, като си ходил до Отдела по грабежите? Постоянно чувам хедмаркски диалект. И каква е уловката?
— Уловката е екип „Виктор“.
— Полицейското куче ли?
— То пристига сред първите на местопрестъплението и опитните банкови крадци го знаят. Добре обучено куче е способно да проследи крадец, който се движи пеш из града, но ако е пресякъл улицата и оттам минат автомобили, кучето изпуска следата.
— Е, и? — Халвуршен притисна кафето е решетката и приключи процедурата, заглаждайки повърхността със завъртане на решетката. Според него точно това отличаваше професионалиста от аматьора.
— Тези факти са в подкрепа на подозрението, че имаме работа с изпечен крадец. А това пък ни позволява да се съсредоточим върху значително по-ограничен брой лица, отколкото при други обстоятелства. Шефът на Отдела по грабежите ми каза…
— Иваршон ли? Не знаех, че си бъбрите.
— Не си бъбрим, съобщи го на разследващата група, в която съм включен. Според него крадците в Осло са по-малко от стотина човека. Петдесет от тях са толкова тъпи, глупави или умствено изостанали, че ги хващат почти всеки път. Половината вече са на топло; следователно те отпадат. Четиридесет са страхотни майстори — успяват да се измъкнат, стига някой да им помогне с планирането на обира. И остават десетима професионалисти, онези, дето обират инкасови автомобили и парични централи. За да ги хванем, ни е нужен малко късмет. Опитваме се постоянно да следим тези десетимата. Днес ще проверяват дали имат алиби — при тези думи Хари хвърли поглед към Силвио, който изпуфтя от шкафа. — Говорих с Вебер от Отдела по експертно-криминална дейност в събота.
— Той не се ли пенсионира този месец?