— Нещо съществено ли сме пропуснали? — попита Хари и прокара пръст по малките, написани на ръка етикети на видеокасетите.
— Едва ли — отвърна Иваршон. — Освен ако не се интересуваш от дребните детайли, които всъщност разрешават криминалните случаи.
Хари се опита да устои на изкушението да обясни защо не е отишъл: от присъствали на предишни лекции на Иваршон знаеше, че единствената цел на доклада му е да се похвали пред колегите как, след като той, Иваршон, е поел длъжността началник на Отдела по грабежите, процентът на разкритите банкови грабежи се покачил от 35% на около 50%, без, разбира се, да споменава за съвпадението на неговото назначение с удвояване на броя на персонала в отдела, с увеличаване на правомощията по отношение на разследващите методи и не на последно място, че отделът се е разделил с най-слабия си детектив — Рюне Иваршон.
— Проявявам интерес в известна степен — подхвърли Хари, — затова ми обясни как решихте този случай.
Хари издърпа една от касетите и прочете етикета на глас:
— 20.11.94, Спестовна каса НОР.
— С удоволствие — засмя се Иваршон. — Пипнахме ги по стария изпитан начин. На депо за отпадъци до моста „Алнабрю“ се качили в нова кола, като запалили старата. Но тя не изгоряла съвсем. Открихме ръкавиците на единия обирджия със следи от ДНК по нея. Сравнихме ги с познатите ни крадци, посочени като вероятни извършители от нашите разузнавачи след разучаване на видеозаписа, и установихме съвпадение с един от тях. Идиотът лежа четири години, понеже стрелял в тавана. Какво друго те интересува, Хари?
— Ами… — Хари повъртя касетата в ръце, — от какво бяха следите?
— Нали ти казах: съвпадаха — ъгълчето на лявото око на Иваршон потрепери.
— Хубаво, ама кое съвпадна? Мъртва кожа? Нокът? Кръв?
— Има ли значение? — Гласът на Иваршон стана рязък и нетърпелив.
Хари предпочете да си замълчи. Време беше да се откаже от тези донкихотовщини. Хора като Иваршон никога не си взимат поука.
— Може би няма — чу Хари собствения си глас. — Освен ако не се интересуваш от дребните детайли, които всъщност разрешават криминалните случаи.
Иваршон не отлепяше поглед от Хари. В звукоизолираното помещение тишината сякаш упражняваше физически натиск върху ушите им. Иваршон понечи да отговори.
— Косъмче от пръстите на ръцете.
Двамата мъже се обърнаха към Беате. Хари почти бе забравил за нейното присъствие. Тя погледна единия, после другия и повтори шепнешком:
— Косъмче. Онези, в горната част на пръстите на ръцете… нали така се казват…
Иваршон се прокашля:
— Вярно беше косъм, но май е — макар да не е съществено — косъм от обратната страна на дланта. Нали, Беате?
Без да дочака отговор, Иваршон леко потупа циферблата на големия си часовник:
— Сега се налага да бързам. Приятно гледане на видеото.
Щом вратата се затвори зад Иваршон, Беате грабна касетата от ръката на Хари и в следващия миг видеокасетофонът я погълна с бръмчащ звук.
— Два косъма — уточни тя. — От лявата ръкавица. Над кокалчето на пръста. А депото за отпадъци съвсем не е до моста „Алнабрю“, а в другия край на града. Прав е обаче за четиригодишната присъда.
Хари я погледна удивен.
— Когато ти постъпи на работа, случаят не беше ли приключен?
Тя вдигна рамене и натисна копчето на дистанционното.
— Достатъчно е човек да прочете протоколите по случая.
— Да — съгласи се Хари и погледна по-внимателно отстрани.
После се настани по-удобно на стола.
— Хайде да видим дали и този е оставил някакви косъмчета от пръстите си.
Видеокасетофонът изскърца слабо и Беате изгаси осветлението. В следващия миг, докато екранът още светеше в синьо, в главата на Хари започна друг филм. Беше кратък — продължи само няколко секунди. Сцена, окъпана в ярка, пулсираща светлина от „Уотърфрант“, отдавна затворен клуб на пристана Акер Брюге. Не знаеше името на жената със засмени кафяви очи, която се опитваше да надвика музиката. Звучеше кравешки пънк4. „Грийн Он Ред“. Джейсън и „Дъ Скочърс“. Той си наля „Джим Бийм“ в кока-колата и му беше все тая как се казва тя. Но на следващата вечер вече знаеше: първо отвързаха всички въжета от леглото с безглавия кон на фронтона, а после се впуснаха в любовни приключения. Хари усети как го облива топлата вълна от снощи, когато чу гласа й по телефона.
После го завладя другият филм.
Старецът бе започнал полярното си пътешествие по пода към гишето, сниман от друг ъгъл на всеки пет секунди.