— Туршилдсен от ТВ2 — констатира Беате Льон.
— Не, Аугюст Шулц — поправи я Хари.
— Имах предвид корекцията — обясни тя. — Изглежда работа на Торшилдсен от ТВ2. Тук-там липсват десети от секундата.
— Липсват ли? И по какво разбра…
— По различни неща. Проследи какво има на заден план. Червената Мазда, която се мярка на улицата пред банката, е във фокуса на две камери при смяната им. Не може един обект да е на две места едновременно.
— Да не искаш да кажеш, че някой е манипулирал записа?
— Не. Всичко на шестте камери в помещението и едната отвън се записва на една и съща лента. На оригиналната лента картината от една камера на друга се мени с голяма бързина и се виждат само проблясъци. Ето защо е необходимо филмът да се коригира така, че да се получат по-дълги свързани последователни картини. Случва се да използваме специалисти от телевизиите, когато не ни достигат хора. Монтажисти като Торшилдсен манипулират малко времевия код, та нещата да изглеждат по-хубавичко, не така объркано. Професионална деформация според мен.
— Професионална деформация — повтори Хари. Хрумна му, че този израз е твърде остарял за толкова младо момиче. Или пък тя не е чак толкова млада? Нещо се случи с нея, щом светлината изгасна: жестовете й станаха по-спокойни, гласът — по-стабилен.
Крадецът прекрачи прага на банката и извика „Обир!“ на английски. Гласът му звучеше далечен и глух, сякаш идващ изпод възглавница.
— Как ти се струва? — попита Хари.
— Норвежец е. Говори английски, за да не успеем да определим диалекта му, дали има акцент и какви думи използва най-често и така да го разпознаем. От гладките му дрехи не остават влакна в колата, с която е избягал към скривалищата или дома му.
— Аха. Какво друго?
— Всички отвори в дрехите му са запечатани, за да не оставя никакви следи от ДНК. Например косми и пот. Вижда се, че крачолите на панталона му са залепени с тиксо за ботушите, а ръкавите — около ръкавиците. Предполагам, че цялата му глава е облепена с тиксо и има восък на веждите.
— Професионалист значи, а?
Тя повдигна рамене:
— Осемдесет процента от банковите обири са подготвяни по-малко от седмица и ги извършват хора под влиянието на алкохол или наркотици. Този обир е обмислен и крадецът изглежда трезвен.
— По какво съдиш?
— Ако разполагахме с идеална светлина и по-добри камери, щяхме да увеличим картината и да видим зениците му. Но нямаме, затова наблюдавам жестовете му. Спокойни, добре премерени движения, виждаш ли? Ако е взел нещо, едва ли е амфетамин. Може би рохипнол5. Той е любимият на крадците.
— Защо?
— Банковият обир е екстремно преживяване. Не ти е нужен амфетамин, по-скоро обратното. Миналата година някакъв тип нахлул в банка „Де ен Бе“ на площад „Соли“ с автоматично оръжие, направил тавана и стените на решето и избягал, без да открадне пари. Признал на съдията, че поради погълнатото огромно количество амфетамини просто не го свъртало на едно място. Предпочитам крадци на рохипнол, така да се каже.
Хари кимна към екрана:
— Погледни рамото на Стине Грете на първо гише: сега натиска копчето за алармата и звукът на записа се подобрява. Защо?
— Алармата е свързана с видеоапарат и когато се задейства, лентата започва да се върти много по-бързо. Така картината и звукът се подобряват. Такова качество на звука позволява да направим анализ на гласа на крадеца. Вече няма значение на какъв език говори.
— Наистина ли е възможно да се определи с такава точност?
— Звукът от гласните струни на човека е като отпечатък от пръст. Ако дадем на специалиста ни от университета в Тронхайм десет думи на запис, той ще определи със сигурност от деветдесет и пет процента дали гласът съвпада със запис на друг глас.
— Аха. Но би ли го направил с качеството на звука, преди да се задейства алармата?
— Тогава е по-несигурно, че ще успее.
— Значи затова първо говори високо на английски, а после, когато очаква алармата да се задейства, кара Стине Грете да говори вместо него.
— Точно така.
Мълчаливо наблюдаваха как облеченият в черно крадец се прехвърля над гишето, опира дулото на пушката в главата на Стине Грете и шепне в ухото й.
— Как ти се струва реакцията й? — попита Хари.
— Какво имаш предвид?
— Изражението на лицето й. Изглежда сравнително спокойна, не мислиш ли?
— Не мога да кажа. По принцип трудно се извлича съществена информация от изражението на лицето. Обзалагам се, че пулсът й приближава 180.