— Ротор не е единственото място, мамо.
— Разбира се, че не е. Но най-близкото място е на повече от две светлинни години оттук.
— Не е така. Еритро е на по-малко от две хиляди километра.
— Това едва ли има значение. Не можеш да живееш на Еритро.
— Там ЖИВЕЯТ хора.
— Да, но под Купол. Там живее един екип от учени и инженери, защото правят необходими научни изследвания. Куполът е много по-малък от Ротор. Щом тук ти е тясно, как ще се чувствуваш там?
— Извън Купола има цял свят. Един ден хората ще заживеят по цялата планета.
— Може би. Но това изобщо не е сигурно.
— Аз мисля, че е сигурно.
— И така да е, това ще стане след векове.
— Но трябва да се започне от някъде. Защо да не бъда част от началото?
— Марлейна, това е абсурд. Тук имаш един уютен дом. Кога започна да мислиш за това?
Марлейна сви устни.
— Не съм сигурна. Преди няколко месеца, но става все по-лошо. Не мога да издържам повече на Ротор.
Инсиня намръщено погледна дъщеря си и си помисли: Чувствува, че е изгубила Оринел, сърцето й е разбито завинаги и тя иска да се махне оттук, за да го накаже. Тя ще отиде на заточение на една гола планета и той ще съжалява…
Да, беше напълно възможно да мисли така. Инсиня си спомни времето, когато самата тя беше на петнадесет години. На тази възраст сърцето е особено уязвимо и най-малкото нещо е в състояние да го нарани. Раните зарастват бързо, но никой петнадесетгодишен не би повярвал това. Петнадесет години! Всъщност по-късно, по-късно…
Нямаше смисъл да мисли за това!
— Какво те привлича в Еритро, Марлейна, — попита тя.
— Не съм сигурна. Той е един просторен свят. Не е ли естествено да желаеш простор… — тя се поколеба дали да изрече последните думи, но продължи — … като на Земята.
— Като на Земята! — страстно повтори Юджиния. — Ти никога не си била на Земята. Ти не знаеш нищо за Земята!
— Гледала съм много неща за нея. Библиотеките са пълни с филми за Земята.
(Това беше вярно. От известно време Пит чувстваше, че тези филми трябва да се изземат, дори да се унищожат. Той твърдеше, че за да се откъснеш от Слънчевата Система трябва да се ОТКЪСНЕШ; беше грешно изкуствено да се създава ореол около Земята. Инсиня беше възразила остро, но сега изведнъж започна да го разбира.)
— Марлейна, не можеш да съдиш по тези филми. Те идеализират нещата. В по-голямата си част те разказват за далечното минало, когато на Земята е било по-хубаво, но дори тогава не е било толкова хубаво, колкото го представят.
— Дори и така да е.
— Не „дори и така да е“. Знаеш ли какво представлява Земята? Тя е едно бунище, на което не може да се живее. Затова хората я напуснаха и създадоха Колониите. От големия и ужасен свят на Земята, хората се преселиха на малки цивилизовани Колонии. Никой не иска да се върне назад.
— Но на Земята все още живеят милиарди хора.
— Точно това я прави бунище, на което не може да се живее. Нейните жители я напускат при първа възможност. Ето защо бяха построени толкова много Колонии. Ето защо ние напуснахме Слънчевата Система и дойдохме ТУК, мила.
— Татко е бил Землянин, — тихо каза Марлейна. — Той не е напуснал Земята, въпреки че е имал възможност.
— Вярно е. Той остана. — Инсиня се намръщи и се опита да не повишава тон.
— Защо, мамо?
— Хайде, Марлейна. Говорили сме за това. Много хора останаха. Не искаха да напуснат мястото, което познават. На Земята останаха хора от почти всяко семейство на Ротор. Много добре знаеш това. Искаш да се върнеш на Земята? Така ли?
— Не, мамо, не е така.
— Дори и да искаш, не би могла, защото сме на две светлинни години оттам. Нали разбираш това?
— Естествено, че разбирам. Само се опитвах да ти кажа, че тук си имаме друга Земя. Еритро. ЕТО къде искам да отида; КОПНЕЯ да отида там.
Инсиня не можа да се въздържи и с ужас се чу да казва:
— Значи искаш да ме напуснеш, като баща си.
Марлейна трепна, след това каза спокойно:
— Наистина ли той те е напуснал, мамо? Може би това нямаше да се случи, ако ти се беше държала различно. — След това добави тихо, сякаш обявяваше, че е приключила с вечерята: — ТИ го изгони, нали, мамо?
Четири
Бащата
7.
Беше странно или глупаво, че след четиринадесет години тези мисли все още й причиняваха непоносима болка.
Крайл беше висок един метър и осемдесет, докато на Ротор средната височина на мъжете беше малко под метър и седемдесет. Ръстът му придаваше вид на силен човек (същото важеше и за Пит) и това впечатление остана дълго време след като тя разбра, без изцяло да го признава пред себе си, че не може да разчита на силата му.