Тридесет и четири
Наближаването
76.
— Идеално — каза Теса Уендел. — Идеално, идеално, идеално. — Тя направи жест сякаш забива нещо в стената — здраво и силно. — Идеално.
Крайл Фишър знаеше какво има предвид. Бяха преминали през хиперпространството два пъти в две различни посоки. Два пъти Крайл беше наблюдавал известна промяна в местата на звездите. Два пъти беше намерил Слънцето — първия път малко по-неясно, вторият — малко по-ярко. Започваше да се чувства като стар скитник из хиперпространството.
— Слънцето, както разбирам, не ни безпокои — каза той.
— Безпокои ни, но по напълно предвидим начин, така че физическата намеса е физиологична наслада — ако разбираш какво искам да кажа.
Фишър отвърна, поел ролята на адвокат на дявола:
— Слънцето е доста отдалечено. Гравитационният ефект трябва да е почти нулев.
— Така е — отвърна Теса, — но почти нулев не означава нулев. Ефектът е измерим. Два пъти минахме през хиперпространството, като първия път въображаемата ни траектория се приближаваше към Слънцето под един ъгъл, а после се отдалечи под друг ъгъл. Шао-Ли Уу беше направил изчисленията предварително и пътя, който изминахме, напълно съвпадна с тях. Този човек е гений. Не можеш да си представяш какъв велик компютърен програмист е.
— Сигурно — промърмори Фишър.
— Утре можем да стигнем до Звездата Съсед. А ако много бързаме, още днес. Не съвсем близо, разбира се. Може би ще трябва да пътуваме към самата звезда по-дълго време от предпазливост. Освен това не знаем с достатъчна точност масата на Звездата Съсед, за да рискуваме да се озовем прекалено близо. Не бихме искали да бъдем отблъснати най-неочаквано и да се налага отново да пътуваме обратно (към нея). — Тя поклати глава възхитено. — Този Шао-Ли Уу — не мога да ти опиша колко съм доволна от него.
Фишър попита предпазливо:
— Сигурна ли си, че не си малко раздразнена?
— Раздразнена? Защо? — Уендел погледна Фишър изненадано, а след това добави: — Мислиш ли, че трябва да завиждам?
— Ами, не знам. Няма ли вероятност Шао-Ли Уу да получи признанието на изобретател на свръхсветлинния полет — имам предвид на истинските подробности по него — а ти да бъдеш забравена или запомнена само като пионер?
— Не, в никакъв случай, Крайл. Много мило, че се безпокоиш за мен, но тези работи са секретни. Работата ми е записана до последната подробност. Основните изчисления по свръхсветлинния полет са мои. Имам принос и в техническите детайли, въпреки че заслугата за конструирането на кораба ще получат други и така би трябвало да бъде. Това, което Шао-Ли Уу направи, е корекция към основните изчисления, много важна, разбира се, и сега знаем, че без нея свръхсветлинния полет няма да бъде практически приложим, но това е само глазурата на тортата. Тортата остава моя.
— Добре. Ако си сигурна в това, аз съм доволен.
— Всъщност, Крайл, надявам се, че сега Шао-Ли Уу ще поеме ръководството на свръхсветлинния полет. Истината е, че моето време отмина — що се отнася до науката. Само що се отнася до науката, Крайл.
Фишър се усмихна.
— Знам.
— Но в научната област аз вече превалих върха. С работата си разработих концепциите, които имах, когато се дипломирах. 25 години правих изводи и стигнах почти до крайния си предел. Нужни са съвсем нови идеи, съвършено ново мислене, навлизане в непознати територии. Аз вече не мога да направя това.
— Хайде, Теса, не се подценявай.
— Никога не съм страдала от чувство за малоценност, Крайл. Младежта ни е нужна заради новото й мислене. Мозъкът на младите хора е не само млад, той е нов. Шао-Ли Уу има уникален геном. Той има опит, който е само негов и на никой друг. Той може да има нови идеи. Те, разбира се, са основани на това, което аз направих преди него и дължи много на това, на което го научих. Той е мой ученик, Крайл, дете на моя интелект. Всичко, което той свърши добре, има положителен ефект върху мен. Да му завиждам? Аз се гордея с него. Какво има, Крайл? Не изглеждаш щастлив.
— Независимо как изглеждам, Теса, аз съм щастлив, щом ти си щастлива. Проблемът е в това, че имам чувството, че ми излагаш теорията на научния напредък. В историята на науката, както и навсякъде, няма ли случаи на завист, случаи, когато учителите са мразели учениците си за това, че са ги надминали?
— Разбира се, бих могла веднага да ти цитирам половин дузина прословути примери, но това са редки изключения и истината е, че в момента не се чувствам така. Не казвам, че не е възможно някога да се ядосам на Шао-Ли Уу и Вселената, но в момента не е така и възнамерявам да се насладя на тези мигове докато… Сега пък какво има?