Выбрать главу

Чертите на лицето му също излъчваха сила: с голям нос и изпъкнали скули, едра брада… поглед, който излъчваше някакъв глад и необузданост. Всичко в него излъчваше силна мъжественост. Когато се запозна с него, Инсиня усети това почти физически и бе завладяна от неговия чар.

По това време Юджиния все още беше студентка по астрономия последна година, привършваше работата си на Земята и с нетърпение чакаше да се завърне на Ротор, за да кандидатствува за работа по Космическата Сонда. Тя мечтаеше за големите открития, които можеха да се направят благодарение на Космическата Сонда (но и през ум не й минаваше, че самата тя ще направи най-удивителното от тях).

Тогава тя срещна Крайл и за свое учудване разбра, че е лудо влюбена в един Землянин — в ЗЕМЛЯНИН! Изведнъж тя откри, че би се отказала от Космическата Сонда, би останала на Земята, само за да бъде с него.

Все още си спомняше как той я погледна удивено и каза:

— Да останеш тук с мен? Предпочитам аз да дойда с теб на Ротор.

Тя не можеше да си представи, че ТОЙ би се отказал от своя свят заради НЕЯ.

Инсиня не знаеше и никога не можа да разбере как Крайл успя да получи разрешение, за да дойде на Ротор. Когато броят на населението на някоя от Колониите достигнеше определена граница, тя налагаше ограничения на имиграцията — от една страна, защото не можеше да осигури нормален живот на повече от определен брой хора и от друга, защото се стремеше да поддържа екологическото си равновесие. Хората, които идваха по важна работа от Земята и дори от другите Колонии, бяха подлагани на дълги процедури на обеззаразяване, частична изолация и трябваше да си заминат колкото може по-скоро.

Въпреки това Крайл дойде от Земята. Веднъж той й се оплака от седмиците на чакане, които бяха част от обеззаразяването и тя тайно се зарадва на неговата настойчивост. Трябва да я е желаел много силно щом се е подложил на това.

Но, понякога, той се затваряше в себе си и ставаше невнимателен. Тогава тя си задаваше въпроса, какво може да го е накарало да премине през толкова изпитания, за да дойде на Ротор. Може би истинската причина не беше тя, а нуждата да избяга от Земята. Дали не беше извършил престъпление? Дали нямаше някакъв смъртен враг? Дали не беше избягал от жена, която му бе омръзнала? Тя така и не посмя да го попита.

А и той не й даде обяснение.

Дори след като беше получил разрешение да дойде на Ротор, оставаше въпросът, за колко време ще може да остане. Имиграционната Служба трябваше да му издаде специално разрешение, за да стане гражданин на Ротор, а това, по принцип, бе малко вероятно.

Всичко, заради което роторианците не можеха да приемат Крайл, носеше допълнително обаяние за Инсиня. Тя смяташе, че самият факт, че е от Земята, му придава чар и го прави различен от другите. Независимо дали беше гражданин на Ротор или не, истинските роторианци щяха да го презират, защото е чужденец, но у нея това събуждаше еротични вълнения. Тя беше решила да се бори за него и да победи този враждебен свят.

Когато той се опита да намери някаква работа, с която да печели и да заеме подходящо място в новото общество, Инсиня беше тази, която изтъкна, че ако се ожени за роторианка — от три поколения на Ротор — това ще окаже влияние върху Имиграционната Служба да му даде гражданство.

Като чу това, Крайл се изненада, сякаш никога не му беше идвало наум, но идеята му хареса. Инсиня почувствува разочарование. Щеше да е много по-щастлива да се ожени по любов, а не заради гражданство, но си помисли: Щом това е цената…

И така, след характерния за Ротор дълъг годеж, те се ожениха.

Животът продължи без много промени. Той не беше страстен любовник нито преди да се оженят, нито след това. Към нея проявяваше разсеяна привързаност, една непостоянна топлота, която непрекъснато я доближаваше до щастието, но не можеше да я потопи в него. Той никога съзнателно не се държеше грубо и невнимателно, в крайна сметка се беше отказал от своя свят заради нея и беше преминал през големи трудности, за да бъде с нея. Това наистина можеше да се приеме като плюс и Инсиня го приемаше така.

Дори когато получи официално гражданство след женитбата, в него остана едно зрънце недоволство. Инсиня усещаше това, но не можеше да го упреква напълно. Той беше гражданин на Ротор, но не беше роторианец по рождение и не можеше да участвува в много от интересните мероприятия на Ротор. Тя не знаеше нищо за образованието му, тъй като той не беше споменавал нищо за това. Не изглеждаше необразован, а и нямаше нищо срамно в това да се е самообразовал, но Инсиня знаеше, че населението на Земята гледа на висшето образование като на нещо задължително, за разлика от хората на Колонните.