— Бихте ли нарекли един свят обитаем, ако на него всъщност има живот?
— Да, мисля, че бих могъл да го нарека така — отвърна Шао-Ли Уу спокойно.
— Да не искаш да кажеш, че от това разстояние можеш да видиш, че на него има живот? — попита остро Уендел.
— Да, точно това искам да кажа, Капитане. В атмосферата му има кислород в свободно състояние — при това значително количество, можете ли да ми обясните как е възможно това без фотосинтеза? А можете ли да ми кажете как е възможна фотосинтеза без наличието на живот? И можете ли да ми обясните как може една планета, на която има живот, създаващ кислород, да е необитаема?
След последвалата пауза Уендел каза:
— Това е толкова невероятно, Джарлоу. Сигурен ли си, че не си объркал програмата?
Бланковиц погледна Шао-Ли Уу и повдигна вежди сякаш му казваше „Видя ли?“.
Джарлоу отвърна хладно.
— Никога през живота си не съм обърквал, както вие се изразихте, програма, но ще приема всякаква поправка, ако някой от вас смята, че има по-големи познания от мен в инфрачервения атмосферен анализ. Аз не съм специалист в тази област, но подробно се консултирах с материалите на Бланк и Нирума по въпроса.
Крайл Фишър, който беше добил значително самочувствие след инцидента с желанието на Шао-Ли Уу да се върнат, не се поколеба да изложи своето мнение.
— Вижте — каза той. — Това твърдение или ще се потвърди или ще бъде отхвърлено, но нека приемем, че анализът на д-р Джарлоу е верен и да видим къде ще ни отведе това. Ако в атмосферата на този свят има кислород, не може ли да предположим, че е бил тераформиран?
Всички погледи се насочиха към него.
— Тераформиран? — каза Джарлоу озадачено.
— Да, тераформиран. Защо не? Имате един свят, подходящ за живот, в атмосферата на който обаче има въглероден двуокис и азот като на планетите без живот — като Марс и Венера; в океана му пускате водорасли и много скоро „Довиждане въглероден двуокис“ и „Здравей кислород“. А може би се прави нещо друго. Не съм специалист.
Останалите продължаваха да го гледат.
Фишър продължи.
— Причината да ви кажа това е, че си спомням, че на Ротор се говореше за тераформиране на фермите. Аз работех там. Имаше дори няколко семинара за тераформирането, които аз посетих, защото смятах, че може би това има нещо общо с хиперпространствения метод. Нямаше нищо общо, но поне чух за тераформирането.
Накрая Джарлоу каза:
— От всичко, което си чул за тераформирането, Фишър, спомняш ли си случайно някой да е казал колко време отнема това?
Фишър разпери ръце.
— Вие ми кажете, Д-р Джарлоу. Това със сигурност ще спести време.
— Добре. На Ротор са му били необходими две години, за да стигне до тук — ако е стигнал до тук. Това означава, че е тук от тринадесет години. Ако целият Ротор беше само водорасли и беше пуснат в океана, за да живее и да се развива, и да произвежда кислород, тогава, за да се достигне сегашното ниво, на което според моята преценка кислородното съдържание е 18%, а от въглероден двуокис има само следи, аз смятам, че ще са нужни няколко хиляди години. Може би при извънредно благоприятни условия — няколкостотин. Със сигурност ще са нужни повече от 13 години. А и, откровено казано, земните водорасли са адаптирани към земните условия. На друга планета те може да не се развиват или докато се адаптират, това да става много бавно. Тринадесет години не биха променили нищо.
Фишър изглеждаше невъзмутим.
— Да, но тук има много кислород без въглероден двуокис и ако това не е резултат от дейността на Ротор, на какво се дължи? Не ви ли хрумва, че е възможно на този свят да съществува извънземна форма на живот.
— Точно това предположих аз — каза Джарлоу.
Уендел каза:
— Това е първото предположение, което трябва да направим. Местната растителност фотосинтезира. Това нито за миг не означава, че роторианците се намират на този свят или, че изобщо някога са достигнали тази система.
Фишър изглеждаше ядосан.
— Е, Капитане — каза той с подчертана официалност — трябва да кажа, че не означава също и че роторианците не се намират на този свят, нито че не са достигнали тази система. Ако на планетата има растителност, това означава само, че не е било необходимо тераформиране и роторианците са могли направо да се заселят.
— Не знам — каза Бланковиц — Според мен, малко вероятно е растителност, развивала се на непозната планета, да е хранителна за хората, съмнявам се, че хората изобщо ще могат да я смелят или че ще могат да я усвоят, дори и храносмилането им да я понесе. Дори бих казала, че е много вероятно да е отровна. А ако съществува растителност, сигурно съществува и животински свят, а ние не знаем какво може да следва от това.