— Дори и така да е — каза Фишър — роторианците може да са направили ограждение на известна площ от земята, да са унищожили местните форми на живот в него и да са засели свои растения. Предполагам, че тази не местна растителност, ако така искате да я нарека, с годините ще се размножи.
— Предположение, направено върху предположение — промърмори Уендел.
— Във всеки случай — продължи Фишър — е напълно безполезно да седим тук и да измисляме сценарии, когато е логично да изследваме света възможно най-подробно и отколкото може по-близо. Дори от повърхността му, ако това изглежда приемливо.
Шао-Ли Уу каза с изненадваща твърдост:
— Аз съм напълно съгласен.
— Аз съм биофизик — каза Бланковиц — и ако на планетата има живот, ние трябва да я изследваме независимо какво друго има или няма на нея.
Уендел ги изгледа поред и леко изчервена отвърна:
— Предполагам, че трябва.
84.
— Колкото повече се приближаваме — каза Теса Уендел — и колкото повече информация събираме, толкова по-объркано става всичко. Няма спор, че това явно е един мъртъв свят. На нощното полукълбо не се вижда никакво осветление; няма и следа от растителност или от някаква форма на живот.
— Никакви видими следи — каза спокойно Джарлоу — но нещо трябва да става, за да поддържа кислорода в атмосферата. Тъй като не съм химик, не мога да се сетя за никакъв химически процес, който да свърши работа. Някой може ли?
Почти без да изчака отговор, той продължи.
— Всъщност дълбоко се съмнявам, че дори един химик може да даде химическо обяснение. Ако има кислород, то той трябва да е образуван от биологичен процес. Ние просто не познаваме друг начин.
— Казвайки това, ние съдим от собствения си опит — отвърна Уендел — една-единствена атмосфера, съдържаща кислород — този на Земята. Някой ден може би ще ни се присмеят. Може да се окаже, че в Галактиката е пълно с кислородни атмосфери, които нямат нищо общо с наличието на живот и ние ще влезем в историята като попаднали в затруднение единствено заради опитът си с една необикновена планета, чийто източник на кислород е биологичен.
— Не — каза ядно Джарлоу — Не можете да се измъкнете с това, Капитане. Можете да измисляте всякакви сценарии, но не може да очаквате природните закони да се променят за ваше удобство. Ако смятате, че има небиологичен източник на кислород в атмосферата, трябва да предложите някакъв механизъм.
— Но — отвърна Уендел — в светлината, отразена от този свят, няма и следа от хлорофил.
— Защо е необходимо да има? — попита Джарлоу. — Има възможност под селективния натиск на светлината от Червеното Джудже да се е развила някаква видоизменена молекула. Може ли да изложа една теория?
— Да, моля — каза язвително Уендел. — Изглежда нищо друго не правиш.
— Много добре. Единственото, което знаем е, че сушата на този свят изглежда напълно лишена от живот. Това нищо не означава, допреди четиристотин милиона години сушата на Земята е била също толкова гола, но планетата е имала кислородна атмосфера и е изобилствала с живот. Той включва и водораслите или съответните микроскопични растения, които идеално служат като фабрики за кислород. Водораслите произвеждат 80% от кислорода, който отива в атмосферата на Земята всяка година. Това не обяснява ли всичко? Обяснява наличието на кислород в атмосферата, а също и очевидната липса на живот на сушата. Това означава още, че можем спокойно да изследваме планетата, като се приземим на голата повърхност и започнем да изучаваме морето с апаратурата, с която разполагаме, като оставим детайлите за някоя по-нататъшна подходящо оборудвана експедиция.
— Да, но хората са сухоземни животни. Ако Ротор беше стигнал до тази система, те със сигурност щяха да опитат да колонизират сушата, а от такъв опит няма и следа. Наистина ли е необходимо по-нататъшното изследване на този свят? — попита Капитанът.
— О, да — включи се в разговора Шао-Ли Уу. — Не можем да се върнем с голи предположения. Нужни са ни факти. Може би ни очакват изненади.
— Така ли мислиш? — попита Уендел и в гласа й се усети раздразнение.
— Няма значение какво мисля. Можем ли да се върнем на Земята и да им кажем, че без да проверяваме, сме били сигурни, че не ни очакват изненади? Това няма да е много разумно.
— Струва ми се — каза Уендел — че доста драстично си променил мнението си. Ти беше готов да се върнеш, без дори да се доближиш до Звездата Съсед.
— Доколкото си спомням — каза Шао-Ли Уу — мнението ми беше променено. Във всеки случай, при тези обстоятелства трябва да направим изследвания. Знам, Капитане, че съществува известно изкушение да се възползваме от възможността да посетим още няколко звездни системи, но сега когато пред нас стои един явно обитаем свят, ние трябва да се върнем на Земята с максимално количество информация за нещо, което може да се окаже много по-важно за нашата планета в чисто практически смисъл, отколкото какъвто и да е каталог от информация, касаещ по-близките звезди. Освен това — и той посочи към илюминатора с почти изненадано изражение — аз искам да огледам този свят по-отблизо. Имам чувството, че той е съвсем безопасен.