Тази мисъл я тревожеше. Тя нямаше нищо против това, че Крайл Фишър е Землянин и че предизвикателният му поглед кара нейните приятели и колеги да свеждат очи, но не знаеше дали ще се справи с един НЕОБРАЗОВАН Землянин.
Никой никога не намекна, че той наистина е такъв, а и той търпеливо изслушваше разказите й за работата по Космическата Сонда. Разбира се, тя не се впускаше в детайли по техническата работа, за да го провери. Самият той понякога задаваше въпроси и коментираше тези неща и тя ценеше това, тъй като винаги успяваше да се убеди, че това са въпроси и коментари на един интелигентен човек.
Фишър работеше на една ферма. Работата беше съвсем прилична, но не се смяташе за много престижна в обществото. Действително той не се оплакваше и не вдигаше шум около това, но никога не разговаряше с нея за работата си, нито показваше дали му е приятна. И като че ли винаги беше недоволен.
По тази причина Инсиня се научи да не прави опити да го пита весело: „Как мина денят, Крайл?“
Беше го питала няколко пъти в началото, но той отговаряше глухо: „Нищо особено.“ И това беше всичко, като се изключи раздразненият поглед, който й хвърляше.
Накрая тя престана да говори с него дори за дребните клюки и досадните грешки в работата си. Това също можеше да доведе до нежелателни сравнения на нейната работа с неговата.
Инсиня трябваше да признае, че страховете й бяха неоснователни; факт, който разкриваше чувство на несигурност по-скоро у нея, отколкото у него. Фишър не показваше признаци на раздразнение в случаите, когато тя бе принудена да обсъжда с него работата си. Понякога той дори проявяваше слаб интерес към хиперпространствения метод, но Инсиня не знаеше почти нищо за него.
Той се интересуваше от политиката на Ротор и дребните им проблеми го дразнеха, което беше характерно за Землянин. Инсиня се стараеше да не показва, че това й е неприятно.
С времето между тях се зароди едно мълчание, което нарушаваха само с равнодушни коментари на филмите, които бяха гледали, обществените си ангажименти и малките промени в живота им.
Това не доведе до истинско нещастие. Тортата бързо се превърна в бял хляб, но в живота има и по-лоши неща от белия хляб.
Това положение дори имаше някои предимства. Строго секретната работа означаваше да не говориш с НИКОГО за нея, но колко бяха онези, които успяваха да запазят мълчание пред съпруга или съпруг? Инсиня не споделяше с Крайл, защото нямаше какво да я изкушава, тъй като работата й не изискваше строга секретност.
Но когато откри Звездата Съсед това изведнъж се оказа строго секретно — щеше ли да успее да запази мълчание? Разбира се щеше да бъде естествено да разкаже на мъжа си за великото откритие, с което името й щеше да остане в астрономията за вечни времена. Можеше да му го каже дори преди да каже на Пит. Можеше да се втурне в къщи: „Познай какво стана! Познай! Никога няма да познаеш.“
Но не го направи. Не й мина през ум, че това ще представлява интерес за него. Той сигурно разговаряше с другите за тяхната работа, дори с фермери и кофражисти, но не и с нея.
Така че не й костваше усилие да не спомене Немезида пред него. Този въпрос не стоеше между тях, не съществуваше до онзи ужасен ден, в които настъпи краят на техния брак.
8.
В кой момент Инсиня се довери на Пит окончателно?
В началото мисълта да пази в тайна Звездата Съсед я ужасяваше, перспективата да напусне Слънчевата Система и да се отправи към място, за което не се знаеше нищо друго, освен къде се намира, дълбоко я тревожеше. Тя считаше, че от нравствена гледна точка е нередно и непочтено крадешком да започнат да строят нова цивилизация, като изключат останалата част на човечеството.
Тя се съгласи заради сигурността на Колонията, но имаше намерение да продължи да спори с Пит насаме, да го убеждава. Репетираше наум, докато аргументите й не станеха неоспорими и неопровержими, но така и не ги изложи пред него.
Винаги, винаги той поемаше инициативата.
Още в началото той й каза:
— Запомни, Юджиния, ти си открила Звездата Съсед почти случайно и някой от колегите ти също може да го направи.
— Малко вероятно е… — започна тя.
— Не, Юджиния, няма да разчитаме на това, че е малко вероятно. Ще се подсигурим. Ти ще се погрижиш никой да не поглежда в тази посока, никой да не изследва точно тези документи, които могат да издадат местоположението на Немезида.
— Но как да направя това?
— Много просто. Говорих с Губернатора и от сега нататък ти изцяло ръководиш изследванията на Космическата Сонда.
— Но това означава, че съм повишена без знанието на…