— Имаш чувството — каза язвително Уендел.
— Имам право на интуиция, нали Капитане?
Мери Бланковиц каза с дрезгав глас:
— Аз също имам интуиция, Капитане, и се тревожа.
Уендел погледна младата жена изненадано.
— Плачете ли, Бланковиц?
— Не, не, Капитане. Просто съм много разстроена.
— Защо?
— Използвах НД.
— Невронния детектор? Върху този празен свят? Защо?
Бланковиц отговори.
— Защото дойдох за да го използвам. Защото това е моята задача.
— А резултатите са отрицателни — каза Уендел. — Съжалявам, Бланковиц, но ако посетим и други звездни системи, ще ти се отвори нова възможност.
— Точно там е въпросът, Капитане. Резултатите не са отрицателни. Засякох разум и точно затова съм разстроена. Това е абсурд и не знам къде е грешката.
— Може би уредът не работи — каза Джарлоу. — Толкова е нов, че няма да е чудно, ако се окаже неблагонадежден.
— Но защо не работи? Дали невронният детектор отчита нашето присъствие? Или просто ми дава фалшиво потвърждение? Проверих го. Щитът функционира отлично, а ако потвърждението е фалшиво, би трябвало да го получавам и от други обекти. Когато го насоча към газовия гигант или към звездата Съсед или към произволни точки в пространството, няма и следа от потвърждение, но щом премине през спътника, отчита положителен резултат.
— Искаш да кажеш — каза Уендел — че на този свят, където ние не откриваме живот, ти засичаш разум?
— Сигналът е съвсем слаб. Едва доловим.
Крайл Фишър каза:
— Какво ще кажете за идеята на Джарлоу, Капитане? Ако в океана има живот, който ние не можем да доловим, защото водата не е прозрачна, все пак може да съществува разумен живот и може би това е засякла Бланковиц.
— Фишър е прав — каза Шао-Ли. — В крайна сметка живота в океана — колкото и развит разум да има — е малко вероятно да е технически развит. Във водата не може да има огън. Живот, който не е технически развит, не се открива много лесно и въпреки това може да е разумен. А един биологичен вид, с колкото и развит разум да е, е безопасен, ако не е технически развит особено, ако не може да напусне водата, а ние останем на сушата. Това само прави нещата по-интересни и нашето изследване — по-наложително.
— Всички говорите толкова бързо и непрестанно, че не ми давате възможност да се изкажа — намеси се Бланковиц раздразнено. — Всички грешите. Ако ставаше дума за разум във водата, щях да получавам положителен сигнал само от океаните. А аз го получавам отвсякъде, почти равномерно. Както от сушата, така и от морето. Изобщо не разбирам това.
— И сушата ли? — попита Уендел с явно недоверие. — В такъв случай трябва да има някаква грешка.
— Но никъде не отривам грешка! — каза Бланковиц. — Точно това ме разстройва. Просто не разбирам. — После, сякаш да се оправдае тя добави. — Сигналът, разбира се е съвсем слаб, но го има.
— Мисля, че имам обяснение — каза Фишър.
Всички впериха погледи в него и той започна да се защитава.
— Може и да не съм учен, но това не означава, че не мога да видя нещо очевидно. В морето има разум, но не можем да го видим, защото е скрит под водата. Добре, това е логично. Но на сушата също има разум. Той също е скрит. Намира се под земята.
— Под земята? — избухна Джарлоу. — Защо ще е под земята? Не открихме нищо нито във въздуха, нито в температурата, нито никъде другаде. От какво ще се крият?
— Първо, от светлината — каза Фишър твърдо. — Говоря за роторианците. Представете си, че са колонизирали планетата. Защо ще искат да останат под червената светлина на Звездата Съсед, светлина, под която роторианските им растения няма да виреят и под която те самите ще уният? Под земята те могат да използват изкуствено осветление и те и техните растения ще се чувстват по-добре. Освен това…
Той спря и Уендел каза:
— Продължавай. Какво друго?