— Невъзможно е всички да се поберат в този купол.
— Може да има и други куполи — каза Фишър. — Можем да направим хиляда обиколки около този свят и пак да не забележим много неща.
— Това е единственото място, където изглежда има разлика във вида на плексоните. Ако съществуваха и други такива куполи, щях да забележа някой от тях, сигурна съм — каза Бланковиц.
— Има и друга вероятност — каза Фишър. — Това, което виждаме, да е малка част от цялостна структура, простираща се на мили под повърхността, откъде можем да знаем.
— Роторианците са дошли с Колония — каза Шао-Ли Уу — Колонията може би все още съществува. Може да има и много други. Този купол може да е само аванпост.
— Не видяхме Колония — каза Джарлоу.
— Не сме търсили — каза Шао-Ли Уу — Съсредоточихме вниманието си изцяло върху този свят.
— Не открих разум никъде, освен на този свят — каза Бланковиц.
— Ти също не си търсила — каза Шао-Ли Уу. — Наистина ще е необходимо да претърсим цялото небе, за да открием една или две Колонии, но след като регистрира плексони на този свят, не потърси другаде.
— Ако мислиш, че е необходимо, ще го направя.
Уендел вдигна ръка.
— Ако съществуват Колонии, защо те не са ни забелязали? Не сме се опитвали да прикрием отделяната от кораба ни енергия. В края на краищата бяхме доста сигурни, че тази звездна система е необитавана.
— Те може да са били също толкова уверени, Капитане — каза Шао-Ли Уу. — Те също не са ни търсили, затова сме се промъкнали край тях. Или, ако са ни засекли, може би се чудят кои или какво сме и се колебаят какво действие да предприемат, както и ние. Това, което искам да кажа, обаче е, че знаем едно място на този голям спътник, където трябва да има човешки същества и мисля, че трябва да слезем и да влезем в контакт с тях.
— Мислиш ли, че това ще е безопасно? — попита Бланковиц.
— Предполагам, че да — каза твърдо Шао-Ли Уу. — Не могат да ни застрелят току-тъй. В крайна сметка ще искат да узнаят нещо повече за нас, преди да го направят. Освен това, абсолютно нищо няма да постигнем, ако останем тук и правим догадки, а трябва да се върнем и да разкажем какво сме открили. Земята ще изпрати тук цяла флотилия от свръхсветлинни кораби, но няма да ни бъде благодарна, ако се върнем с минимално количество информация. Ще влезем в историята като експедицията, която се уплашила и избягала.
Той се усмихна мило.
— Както виждате, Капитане, научих нещо от Фишър.
— Значи мислиш, че сега трябва да кацнем и да установим контакт — каза Уендел.
— Точно така — отвърна Шао-Ли Уу.
— А ти, Бланковиц?
— Аз съм любопитна. Не за купола, за евентуалният извънземен живот. Бих искала да узная нещо и за него.
— Джарлоу?
— Бих искал да имаме подходящо оръжие или хиперкомуникация. Ако бъдем унищожени, Земята няма да научи нищо, абсолютно нищо, като резултат от нашето пътуване. Тогава тук може да дойде някой друг, също толкова неподготвен и несигурен като нас. Но, ако оцелеем след този контакт, ще се върнем с важна информация. Предполагам, че трябва да рискуваме.
Фишър каза тихо:
— Ще поискаш ли и моето мнение, Капитане?
— Предполагам, че искаш да кацнем, за да видиш роторианците.
— Точно така. Затова може ли да предложа… Нека да кацнем колкото се може по-тихо и незабелязано, и аз ще сляза от кораба на разузнаване. Ако стане нещо, ме оставяте, отлитате и се връщате на Земята. Без мен може, но корабът трябва да се върне.
Лицето на Уендел изглеждаше обтегнато и тя веднага попита:
— Защо ти?
— Защото поне познавам роторианците и защото… искам.
— Аз също — каза Шао-Ли Уу. — Трябва да бъда с теб.
— Защо да рискуваме двама? — попита Фишър.
— Защото за двама е по-безопасно. Защото при евентуален конфликт единия може да избяга, докато другия задържа нападателя. И най-вече, защото, както сам казваш, ти познаваш роторианците. Твоята преценка може да е субективна.
— В такъв случай — каза Уендел — ще кацнем. Фишър и Шао-Ли Уу ще слязат от кораба. Ако по някое време между Фишър и Шао-Ли Уу възникне спор относно начинът на действие, Шао-Ли Уу ще взима решения.
— Защо? — попита възмутено Фишър.
— Шао-Ли Уу каза, че познаваш роторианците и твоите решения могат да бъдат субективни — отвърна Уендел с твърд поглед — и аз съм съгласна с него.
88.
Марлейна беше щастлива. Чувстваше се обгърната от нежни ръце, пазена, закриляна. Виждаше червеникавата светлина на Немезида и усещаше вятъра по лицето си. Можеше да наблюдава как облаците частично, а от време на време цялостно закриват големият глобус на Немезида, така че притъмняваше и светлината ставаше сивкава.