— Да, означава повишаване на отговорността ти, заплатата, общественото положение. Кое от тези неща не одобряваш?
— Не възразявам срещу нито едно от тях, — каза Инсиня с разтуптяно сърце.
— Сигурен съм, че ще се справиш с длъжността на Главен Астроном много добре, но главната ти цел ще бъде да се погрижиш работата да се изпълнява възможно най-качествено, при условие, че не се занимавате с Немезида.
— Но, Дженъс, не можем да я крием вечно!
— Нямам такова намерение. Щом напуснем Слънчевата Система всички ще узнаят къде отиваме. Дотогава ще го знаят колкото може по-малко хора, а и те ще научат това колкото може по-късно.
Инсиня се смути, когато установи, че повишението разся възраженията й.
Друг път Пит я попита:
— А мъжът ти?
— Какво мъжът ми? — каза Инсиня, готова да се отбранява.
— Разбрах, че е Землянин.
Тя стисна устни.
— Той е роден на Земята, но е гражданин на Ротор.
— Разбирам. Предполагам, че не си му казвала за Немезида.
— Абсолютно нищо.
— А казвал ли ти е този твой съпруг защо е напуснал Земята и е положил толкова усилия, за да стане гражданин на Ротор?
— Не, не е. А и аз не съм го питала.
— А никога ли не си си задавала този въпрос?
Инсиня се поколеба и каза истината:
— Случвало се е.
Пит се усмихна.
— Може би аз трябва да ти кажа.
И го направи малко по малко. Никога не натрапваше тази тема, никога не я налагаше, но тя неизменно присъствуваше във всеки техен разговор. Това измъкна Инсиня от интелектуалната й черупка. В края на краищата, след като живееше на Ротор й беше много лесно да пренебрегва нещата, които ставаха другаде.
Благодарение на Пит, на неговите разкази, на филмите, които й препоръча, тя започна да мисли за Земята като за една планета, населена с милиарди гладуващи, изпълнена с насилие, наркотици и отчуждение. Тя започна да я възприема като бездна от страдание, от която всеки иска да се измъкне. Вече не се чудеше защо Крайл Фишър е напуснал Земята. Чудеше се защо толкова малко хора правеха това.
Но Колониите не бяха много по-добре. Тя започна да забелязва, че те се затварят за останалия свят, че хората не могат свободно да посещават други Колонии. Всяка Колония се пазеше от микроскопичната флора и фауна на останалите. Търговията постепенно западаше и все по-често се извършваше от автоматично управлявани кораби, със старателно стерилизиран товар.
Колониите се караха помежду си и се мразеха. И тези в орбита около Марс не се различаваха много. Само Колониите в астероидния пояс се размножаваха свободно, но дори те започваха да губят доверие в по-вътрешните Колонии.
Инсиня чувствуваше, че започва да мисли като Пит и дори с ентусиазъм да очаква бягството от непоносимото страдание и създаването на една система от светове, в която семената на мъката са унищожени. Едно ново начало, един нов шанс.
Тогава тя разбра, че чака дете и ентусиазмът й започна да отслабва. Струваше си да изложи себе си и Крайл на опасностите по време на такова дълго пътешествие, но да рискува едно бебе, едно дете…
Пит беше невъзмутим. Той я поздрави.
— Ще се роди тук и ще имаш малко време да свикнеш с положението. Подготовката за пътя ще ни отнеме почти година и половина. А дотогава ще осъзнаеш какъв късмет имаш задето няма нужда да чакаш повече. Детето няма да има спомен за страданието на една съсипана планета и едно безнадеждно раздвоено човечество. То ще познава само новия свят и културното разбирателство между неговите членове. Дете с късмет. Щастливо дете. Синът ми и дъщеря ми са вече големи, вече са белязани.
Инсиня отново му повярва и когато Марлейна се роди, тя наистина се ужасяваше при мисълта, че заминаването може да се забави, страхуваше се, че докато тръгнат, детето ще бъде белязано от провала на Слънчевата Система.
По това време тя вече беше изцяло на страната на Пит.
За нейно голямо облекчение Фишър изглеждаше запленен от Марлейна. Тя не вярваше, че от него ще излезе особено добър баща, но той бдеше над детето и пое своя дял от задълженията за неговото отглеждане. В резултат на това, той сякаш стана по-весел.
Когато наближи първият рожден ден на Марлейна, из Слънчевата Система плъзнаха слухове, че Ротор възнамерява да отпътува. Това доведе до криза в почти цялата Слънчева Система и Пит, който без съмнение щеше да бъде следващия Губернатор, злорадствуваше.
— Е и какво могат да направят? — каза той. — Не могат да ни спрат, а и цялата тази врява за предателството, заедно със собствените им прояви на слънчево-системен шовинизъм, отвличат вниманието им от изследванията за хиперпространствения метод, което ще ни е от полза.