В замяна ние искаме този свят, който вие наричате Еритро. Доколкото разбирам, вие не живеете на него, освен в този Купол, който използвате за астрономически и други проучвания. Вие живеете в Колонии.
Докато Колониите на Слънчевата Система могат да се отразят в търсене на планета от Слънчев тип, хората от Земята не могат. Там има осем милиарда души, които трябва да бъдат евакуирани за няколко хиляди години и колкото повече Немезида се приближава към Слънчевата Система, толкова по-лесно ще става Еритро да служи като временна станция, на която да настаняваме земляни, докато намерим светове, подобни на Земята, на която да ги прехвърлим.
Ще се върнем на Земята с избран от вас роторианец, който да послужи за доказателство, че сме били тук. Ще бъдат построени повече кораби и те ще се върнат — можете да бъдете сигурни, че ще се върнем, защото Еритро ни е необходим. Тогава ще вземем вашите учени, които ще изучат техниката на свръхсветлинния полет, техника, която ще предоставим на останалите Колонии. Достатъчно ясно ли обобщих решенията, до които стигнахме?
— Не е толкова просто — каза Левърет. — Еритро ще трябва да се тераформира, ако трябва да издържа значителен брой земляни.
— Да, аз пропуснах подробностите — каза Шао-Ли Уу. — Те също ще трябва да се вземат предвид, но не от нас.
— Вярно е, че Губернаторът Пит и Съветът ще трябва да вземат решения от името на Ротор.
— А Световният Конгрес от името на Земята. Но като се има предвид в каква опасност се намираме, не очаквам да ни създадат проблеми.
— Ще ни трябват гаранции. Доколко можем да се доверим на Земята?
— Почти толкова, колкото Земята може да се довери на Ротор, предполагам. Осигуряването на гаранции може да отнеме година. Или пет години. Или десет. При всички положения построяването на подходящ брой кораби за начало ще отнеме години, но ние имаме програма, която би трябвало да трае няколко хиляди години и която ще приключи с наложителното изселване на Земята и с началото на колонизирането на Галактиката.
— Ако приемем, че няма да се наложи да съперничим с други форми на разум — изръмжа Левърет.
— Хипотеза, която можем да приемем до доказване на противното. Това остава за в бъдеще. Сега ще се консултирате ли със своя Губернатор? Ще изберете ли роторианец, който да ни придружи, за да можем да тръгнем колкото е възможно по-скоро?
Сега Фишър се наведе напред.
— Може ли да предложа дъщеря ми Марлейна да бъде човекът, който…
Но Дженар не го остави да довърши изречението.
— Съжалявам, Крайл. Вече се консултирах с нея. Тя няма да напусне този свят.
— Ако майка й тръгне с нея, тогава…
— Не, Крайл. Това няма нищо общо с майка й. Дори и да искаше Юджиния да се върне при теб и тя да вземеше решение да тръгне с теб, Марлейна пак би останала на Еритро. И ако ти решиш да останеш тук, за да бъдеш с нея, това също няма да ти помогне, ти вече си я загубил, както и майка й.
Фишър каза гневно:
— Тя е още дете. Не може да взима такива решения.
— За твое съжаление и за съжаление на майка й, и на всички нас тук, а може би и на цялото човечество, тя може да взима такива решения. Всъщност аз й обещах, че когато тук приключим, а смятам, че вече приключихме, ще я запознаем с решенията си.
— Това положително не е необходимо — каза Шао-Ли Уу.
— Хайде, Сийвър — каза Левърет — не е нужно да искаме разрешение от едно малко момиче.
— Моля Ви да ме изслушате — каза Сийвър — Нужно е и трябва да се обърнем към нея. Разрешете ми един експеримент. Аз предлагам Марлейна да дойде тук, за да й кажем какво сме решили. Ако някой от вас намира, че това не желателно, нека да излезе, нека стане и излезе.
— Мисля, че здравият разум те е напуснал, Сийвър — каза Левърет. — Нямам намерение да си играя на игрички с една тийнейджърка. Ще говоря с Пит. Къде си държите предавателя?
Той се изправи и почти мигновено залитна и падна.
Шао-Ли Уу се надигна уплашено.
— Г-н Левърет…
Левърет се претърколи и вдигна ръка.
— Някой да ми помогне да стане.
Дженар му помогна да се изправи и да седне отново на стола си.
— Какво стана? — попита той.
— Не съм сигурен — отвърна Левърет. — Получих ужасно главоболие, което трая само миг.
— И не успя да излезеш от стаята. — Дженар се обърна към Шао-Ли Уу. — След като не смятате, че е нужно да се видим с Марлейна бихте ли излезли от стаята?
Много внимателно, без да премества поглед от Дженар, Шао-Ли Уу стана бавно от стола си, трепна и отново седна.
Той каза учтиво: