— Това ме радва, защото смятам, че твоето съзнание е красиво и може би ти смяташ, че моето е също толкова красиво.
— О, Сийвър, винаги съм смятала така. Винаги.
Усмивката на Дженар сякаш помръкна.
— Но има и други видове красота, знам.
— За мен вече няма. В теб има всички видове красота. Сийвър, двамата с теб си загубихме сутринта. Но остава следобедът.
— В такъв случай какво повече бих могъл да желая, Юджиния? Сутринта е добре загубена — щом ще прекараме следобеда заедно.
Ръцете им се докоснаха.
Епилог
Дженъс Пит отново седеше сам, затворен в себе си.
Червеното Джудже вече не беше машина за смърт. Беше просто едно червено джудже, което трябваше да бъде преместено настрана от едно човечество, станало по-дръзко отвсякога и чиято сила непрекъснато растеше.
Но Немезида все още съществуваше, въпреки че вече не беше в тази звезда.
Милиарди години животът на Земята е съществувал изолирано, осъществявал е своят отделен експеримент, издигал се е и е затъвал, процъфтявал е и е понасял огромни загуби. Може би съществуваха и други светове, на които има живот и всеки един от тях е съществувал изолирано милиарди години.
Всички експерименти, или почти всички, в крайна сметка се оказаха провал. Един или два бяха успешни и те струваха колкото всички останали.
Но това беше само при условие, че Вселената е достатъчно голяма, за да бъдат изолирани всички експерименти.
Ако Ротор — техният Ноев Ковчег — беше изолиран като Земята и Слънчевата Система, той може би щеше да е успешният експеримент.
Но сега…
Той стисна юмруци от яд… и отчаяние. Защото знаеше, че човечеството ще се придвижва от звезда на звезда със същата лекота, с която се бе придвижвало от континент на континент, а преди това от област в област. Никаква изолираност, никакви самостоятелни експерименти. Неговият велик експеримент беше разкрит и обречен.
Същата анархия, същият упадък, същото безразсъдно късогледо мислене, все същото културно и социално неравенство ще продължи да тържествува — из цялата Галактика.
Какво ще има сега? Галактически империи? Всички грехове и цялото безразсъдство ще преминат от един свят в милиони светове? Всички неволи и трудности ще достигнат ужасяващи размери?
Кой ще успее да намери смисъл в една Галактика, когато никой не успя да намери смисъла в един единствен свят? Кой ще се научи да тълкува тенденциите и да предвижда бъдещето на цяла Галактика, пъкаща от човечество?
Немезида наистина бе дошла.