— Сигурен съм, че ти се ще да е така. Но Пит ти помогна.
Инсиня си пое дълбоко дъх.
— Докъде ще ни доведе този разговор?
— Слушай! — Откакто му напомни, че Марлейна спи, той говореше тихо. — Не мога да повярвам, че всички хора от Колонията ще поемат риска да пътуват с хиперпространствения метод. Откъде знаеш какво ще стане? Откъде знаеш, че ще успеете? Това може да убие всички ни.
— Космическата Сонда работи добре.
— Имаше ли живи същества на тази Космическа Сонда? Ако е нямало, откъде знаеш как ще им се отрази хиперпространственият метод? Какво знаеш за хиперпространствения метод?
— Абсолютно нищо.
— Защо? Ти работиш в лабораторията. Не работиш на ферма като мен.
(Той наистина завижда, си помисли Инсиня.) На глас тя каза:
— Като казваш лабораторияТА, изглежда мислиш, че всички сме струпани в една стая. Казах ти. Аз съм астроном и не знам нищо за хиперпространствения метод.
— Искаш да кажеш, че Пит никога не споменава нищо за него.
— За хиперпространствения метод? Самият той не знае.
— Да не искаш да кажеш, че никой не знае?
— Разбира се, че не. Специалистите по хиперпространството знаят. Хайде, Крайл. Знаят тези, които трябва да знаят. Никой друг.
— Тогава той е тайна за всички, освен за малкото специалисти.
— Точно така.
— Тогава не можеш да бъдеш сигурна, че хиперпространственият метод е безопасен. Само специалистите го знаят. Как са разбрали?
— Предполагам, че са правили опити.
— ПРЕДПОЛАГАШ?
— Това е едно разумно предположение. Те ни убеждават, че е безопасно.
— И предполагам, че никога не лъжат.
— Те също ще заминат. Освен това съм СИГУРНА, че са правили опити.
Той я погледна с присвити очи.
— Сега си СИГУРНА. ТИ отговаряше за Космическата Сонда. Имаше ли на нея живи същества?
— Не се занимавах със самата процедура. Само изследвах астрономическите данни, които получавахме.
— Не отговори на въпроса ми.
Инсиня изгуби търпение.
— Виж какво, не желая да бъда подлагана на безкраен разпит, а и бебето е неспокойно. Аз също искам да те попитам едно — две неща. Какво смяташ да правиш ТИ? Ще дойдеш ли с нас?
— Не съм длъжен да дойда. Условията на референдума бяха, че който не иска да тръгва, може да остане.
— Знам, че не си длъжен, но ще дойдеш ЛИ? Не би искал да развалиш семейството ни, нали?
Тя се опита да се усмихне като каза това, но не излезе много успешно.
Фишър каза бавно и сериозно:
— Не бих искал да напускам Слънчевата Система.
— Предпочиташ да напуснеш мен? И Марлейна?
— Защо трябва да напускам Марлейна? Дори да си решила да рискуваш себе си в това безумно начинание, защо ще рискуваш детето?
— Ако аз тръгна, Марлейна идва с мен, — каза Инсиня през стиснати устни. — Разбери това, Крайл. Къде ще я заведеш ти? На някоя незавършена Колония в астероидния пояс?
— Разбира се, че не. Аз съм от Земята и мога да се върна там, ако поискам.
— Да се върнеш на една планета, която загива. Чудесно!
— Можеш да бъдеш сигурна, че й остава още малко живот.
— Тогава защо я напусна?
— Мислех, че ще се усъвършенствувам. Не знаех, че идването ми на Ротор е еднопосочен билет към нищото.
— Не към нищото. — Инсиня избухна, тя не можеше да издържа повече. — Ако знаеше къде отиваме, нямаше да си толкова убеден, че искаш да се върнеш.
— Защо? Къде отива Ротор?
— При звездите.
— В забвение.
Те впериха поглед един в друг. Марлейна отвори очи и измънка. Фишър погледна бебето и гласът му омекна.
— Юджиния, не е нужно да се разделяме. Разбира се, че не искам да изоставям Марлейна. Нито теб. Елате с мен.
— На Земята?
— Да. Защо не? Аз все още имам приятели там. Няма да имате проблеми да останете като мои жена и дете. Земята не е особено загрижена за екологичното си равновесие. Там ще бъдем на една огромна планета; не на някакъв малък смърдящ мехур в космоса.
— А на един огромен, непоносимо смърдящ мехур. Не, не, никога.
— Тогава ми позволи да взема Марлейна. Ако смяташ, че пътуването си струва риска, защото си астроном и искаш да изследваш Вселената, това си е твоя работа, но бебето трябва да остане тук — в Слънчевата Система, в безопасност.
— В безопасност — на Земята? Не ставай смешен. Затова ли беше всичко това? За да вземеш бебето ми?
— НАШЕТО бебе.
— МОЕТО бебе. Махай се. ИСКАМ да се махаш, но няма да докоснеш бебето ми. Прав си като казваш, че познавам Пит. Това означава, че ще успея да уредя да те изпратят на астероидите, независимо дали искаш или не, след което ще можеш сам да се върнеш на прогнилата си Земя. А сега напусни жилището ми и си намери къде да спиш, докато заминеш оттук. Когато ме уведомиш къде си, ще ти изпратя личните вещи. И не мисли, че можеш да се върнеш, ще наема охрана.