— Тогава последният път, когато Немезида е била на сегашното си място, почти по средата между Алфа Кентавър и Слънцето, местоположението на Алфа Кентавър е било съвсем различно от сегашното. Естествено е Алфа Кентавър да се премести за такъв голям период от време. Колко се е преместила?
— Голям фрагмент от светлинна година.
— Това означава ли, че сега за първи път двете звезди се карат за Немезида? Дали до сега нейният път е бил необезпокояван?
— Невъзможно, Дженъс. Дори ако пренебрегнем Алфа Кентавър, остават други звезди. Някоя звезда може отскоро да се намира в близост до нея, но в миналото трябва да е имало друга звезда, на разстояние, от което да й влияе в друг участък от орбиталния й път. Орбитата й е нестабилна.
— Тогава, ако не е в орбита около Слънцето, какво прави тук при нас?
— Именно, — каза Инсиня.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Ако беше в орбита около Слънцето, скоростта й спрямо него щеше да бъде между осемдесет и сто метра в секунда, в зависимост от масата на Немезида. За звезда това е много бавно движение, така че ще изглежда, че тя дълго време стои неподвижна. Ето защо, в такъв случай, тя би останала зад облака много дълго време, особено ако облакът се движи в същата посока, в която и тя. При такава ниска скорост и при това скрита зад него, нищо чудно, че досега не е била забелязана. Само че… — тя замълча.
Пит, който не се преструваше на прекалено заинтересуван, въздъхна и каза:
— Е? Можеш ли да говориш по същество?
— Ами, ако тя НЕ е в орбита около Слънцето, тогава нейното движение е независимо и скоростта й спрямо него трябва да е около сто километра в секунда, или хиляда пъти по-голяма, отколкото ако беше в орбита. Сега тя се намира близо до нас, но ще мине покрай Слънцето и няма да се завърне някога. Въпреки това, тя стои зад облака и едва-едва се премества.
— И каква е причината?
— За това, че се движи с голяма скорост и въпреки това местоположението й не се променя ВИДИМО, има само едно обяснение.
— Не ми казвай, че ту се приближава, ту се отдалечава.
Инсиня презрително сви устни.
— Моля те, Дженъс, не си прави шеги с това. Не е смешно. Немезида може би се движи право към Слънцето. Не се премества нито наляво, нито надясно, така че изглежда, че не променя местоположението си, но всъщност идва право към нас, т.е. право към Слънчевата Система.
Пит зяпна от учудване.
— Има ли доказателства за това?
— Още не. Когато я видях за пръв път, нямаше причина да изследвам спектъра на Немезида. Едва след като забелязах паралакса разбрах, че е необходим спектрален анализ, но така и не успях да го направя. Ако си спомняш, ти ме назначи начело на проекта по Космическата Сонда и ми каза да ОТКЛОНЯВАМ вниманието на всички от Немезида. Тогава не можех да направя точен спектрален анализ, а след Отпътуването така и не го направих. Но сега ще проуча въпроса, бъди сигурен.
— Нека да ти задам един въпрос. Ако Немезида се движеше в противоположна посока и се ОТДАЛЕЧАВАШЕ от Слънцето, нямаше ли да изглежда също така неподвижна? Еднакво вероятно е да се приближава или отдалечава от Слънцето, нали?
— Спектралният анализ ще покаже. Изместване в червения спектър ще означава отдалечаване, а изместване във виолетовия ще означава приближаване.
— Само че сега е твърде късно. Ако измериш спектъра й, той ще ти каже че тя се приближава към нас, защото ние се приближаваме към НЕЯ.
— Точно сега няма да изследвам спектъра на Немезида, а този на Слънцето. Ако Немезида се приближава към Слънцето, то Слънцето ще се приближава към Немезида и ще вземем предвид собственото си движение. Освен това, ние намаляваме скоростта си и след около месец ще се движим толкова бавно, че движението ни няма да влияе осезаемо на спектроскопичните резултати.
Пит потъна а размисъл, загледан в подреденото бюро пред себе си, а ръката му бавно галеше компютърния терминал. После, без да си прави труда да я погледне, той каза:
— Не. Такива изследвания не трябва да се правят. Не искам повече да се тревожиш за това, Юджиния. Този проблем не съществува, просто го забрави.
Той й направи знак с ръка да си върви.
12.
Инсиня шумно пое дъх през носа и гневно изсъска:
— Как смееш, Дженъс? Как смееш?
— Как смея какво? — Пит смръщи вежди.
— Как смееш да ме гониш като компютърен пират? Ако аз не бях открила Немезида, нямаше да сме тук. Ти нямаше да си кандидат-Губернатор. Немезида е моя. Аз имам право на глас.