— Немезида не е твоя. Тя принадлежи на Ротор. Така че, моля те, излез и ме остави да си върша работата.
— Дженъс, — тя повиши глас. — Повтарям ти, че по всяка вероятност Немезида се движи към нашата Слънчева Система.
— А аз ти повтарям, че тази вероятност е само петдесет процента. Дори и да се движеше към Слънчевата Система — която между другото вече не е НАШАТА, а ТЯХНАТА Слънчева Система — не се опитвай да ми кажеш, че ще се блъсне в Слънцето. Няма да ти повярвам. В цялата му история, от близо пет милиарда години, никаква звезда не се е сблъсквала със Слънцето, дори не го е приближавала. Дори в относително пренаселените части на Галактиката вероятността от звезден сблъсък е минимална. Може да не съм астроном, но това поне ми е ясно.
— Вероятността си е вероятност, Дженъс, а не сигурен факт. Въпреки че можем да ПРЕДПОЛОЖИМ, че Немезида и Слънцето ще се сблъскат, аз намирам това за малко вероятно. Проблемът е, че дори едно по-близко разминаване би било фатално за Земята.
— А какво означава „едно по-близко разминаване“?
— Не знам. Това изисква много изчисления.
— Добре. Значи предлагаш да направим необходимите наблюдения и изчисления и ако се окаже, че Слънчевата Система наистина е в опасност, какво? Да ги предупредим?
— Ами да. Нямаме избор.
— И как ще ги предупредим? Нямаме средства за хиперкомуникация, а дори да имахме, те нямат система за приемане на такива съобщения. Ако изпратим някакво светлинно съобщение — с помощта на светлина, микровълни, модулирани неутрино — то ще стигне до Земята след повече от две години, при условие, че лъчът е достатъчно силен или кохерентен. Но дори тогава, как ще разберем, че са получили съобщението? Ако си направят труда да ни отговорят, ще изминат още две години, докато получим този отговор. И какъв ще бъде крайният резултат от това предупреждение? Ще трябва да им разкрием местонахождението на Немезида, а и те ще видят, че информацията пристига оттук. Целият смисъл на секретността, целият план за създаването на хомогенна цивилизация, без чужда намеса, около Немезида, ще бъде изгубен.
— Каквато и да е цената, как можеш да допуснеш да НЕ ги предупредим?
— Какво те тревожи? Дори да се движи към Слънцето, за колко време Немезида ще достигне Слънчевата Система?
— Може би за около пет хиляди години.
Пит се облегна в стола си и погледна Инсиня с насмешка.
— Пет хиляди години. Само пет хиляди години? Виж какво, Юджиния, преди двеста и петдесет години за първи път човек е стъпил на Луната. Оттогава са изминали два века и половина и ето ни при най-близката звезда. С това темпо къде ще бъдем след още два века и половина? При която звезда поискаме. А след пет хиляди години — петдесет века — ще сме разпръснати из цялата Галактика, ако изключим съществуването на други разумни форми на живот. Ще се стремим към други Галактики. След пет хиляди години техниката ще е напреднала до там, че ако Слънчевата Система наистина е в опасност, всичките й Колонии и цялото й планетно население ще могат да отпътуват в космоса и към други звезди.
Инсиня поклати глава.
— Не мисли, че напредъкът в техниката означава, че можеш с един замах да опразниш Слънчевата Система, Дженъс. За да се евакуират милиарди хора без хаос и без огромен брой жертви, ще е необходима дълга подготовка. Ако след пет хиляди години те ще се намират в смъртна опасност, трябва да го знаят от СЕГА. Не е прекалено рано за започване на подготовката.
— Ти имаш добро сърце, Юджиния, — каза Пит, — и аз ще тя предложа компромисен вариант. Нека си дадем сто години, през които да се установим тук, да се размножим, да построим група от Колонии, които ще бъдат достатъчно силни и устойчиви за да бъдат надеждни. ТОГАВА можем да изследваме накъде се движи Немезида и, ако е необходимо, да предупредим Слънчевата Система. Те все още ще разполагат с пет хиляди години да се организират. Едно малко отлагане от един век няма да се окаже фатално, кали?
Инсиня въздъхна.
— Така ли си представяш бъдещето? Как човечеството непрестанно се кара за звездите. Как отделни групи хора се опитват да се наложат като властвуващи над една или друга звезда. Как безкрайната омраза, подозрителност и противоречия, които съществуват на Земята от хиляди години, се прехвърлят в Галактиката.
— Юджиния, нямам представа. Човечеството ще постъпи както намери за добре. Може да се кара, както ти казваш, а може да създаде Галактическа Империя или да направи нещо друго. Аз не мога да диктувам действията на човечеството и нямам намерение да го ръководя. Аз имам грижа само за тази Колония и този век, през който да я установя около Немезида. Дотогава ти и аз ще сме умрели със сигурност и нашите приемници ще се заемат да предупредят Слънчевата Система, ако това е необходимо. Опитвам се да бъда рационален, Юджиния, а не емоционален. Ти също си разумен човек. Помисли си.