Инсиня се замисли. Тя седеше и сериозно гледаше Пит, докато той чакаше нетърпеливо. Накрая тя каза:
— Добре. Разбирам какво имаш предвид. Ще се заема с анализа на движението на Немезида спрямо Слънцето. Може би тревогите ми ще се окажат напразни.
— Не. — Пит предупредително вдигна пръст. — Спомни си какво казах преди малко. Тези наблюдения не трябва да се правят. Ако се окаже, че Слънчевата Система е в безопасност, няма да спечелим нищо. Тогава ще направим това, което настоявам да направим при всички случаи — в продължение на един век ще укрепваме цивилизацията на Ротор. Ако, обаче, откриеш, че ИМА опасност, съвестта ти ще бъде гузна и ти ще се изпълниш с опасения и страхове и чувство за вина. Новината ще се разчуе и ще разклати сигурността на роторианци, много от които сигурно са също така сантиментални, като теб. Тогава ще изгубим много. Разбираш ли ме?
Тя не отговори и той продължи:
— Добре. Виждам, че ме разбираш.
Той отново махна с ръка, за да й покаже, че трябва да го остави.
Този път тя си тръгна и Пит, загледан подире й, си помисли: Тя наистина става непоносима.
Седем
Унищожение?
13.
Марлейна гледаше майка си със сериозно изражение. Тя се стараеше да изглежда спокойна и безразлична, но се чувствуваше хем доволна, хем изненадана. Най-сетне, майка й разказваше неща свързани с баща й и Губернатора Пит. Отнасяше се с нея като с голям човек.
— Аз щях да проверя движението на Немезида, въпреки думите на Губернатора Пит, мамо, — каза Марлейна, — но виждам, че ти не си го направила. Чувството ти за вина го издава.
— Не мога да свикна с мисълта, че нося чувството си за вина като етикет на челото, — каза Инсиня.
— Никой не може да скрие чувствата си, — каза Марлейна. — Ако наблюдаваш внимателно, винаги можеш да ги видиш.
(Другите не умееха това. Марлейна го беше научила бавно и трудно. Хората просто не гледаха, те не чувствуваха, не ги интересуваше. Не наблюдаваха лицата и телата, звуците и позите и дребните характерни движения.)
— Не е хубаво да правиш така, Марлейна, — каза Инсиня, сякаш мислите им течаха успоредно. Тя прегърна момичето през раменете, за да смекчи ефекта от думите си. — Хората стават неспокойни, когато втренчиш големите си тъмни очи в тях. Трябва да уважаваш личните им чувства.
— Да, мамо, — каза Марлейна, която без усилие забеляза, че всъщност майка й се опитва да предпази себе си. Тя се тревожеше, чудеше се какво издава във всеки момент.
— Как стана така, че въпреки чувството си за вина, ти не направи нищо за Слънчевата Система? — попита Марлейна.
— Има няколко причини, Моли.
(Не „Моли“, помисли си Марлейна с болка. Марлейна! Марлейна! Марлейна! Три срички. Ударението на втората. Тя е голяма!)
— Какви причини? — нацупи се тя. (Не можеше ли майка й да долови враждебността, която обхващаше Марлейна, всеки път, когато се обръщаше към нея на галено? Лицето й се изкривяваше, очите й се запалваха, устните й започваха да се движат. Защо хората не забелязват? Защо не гледат?)
— На първо място, Дженъс Пит беше много убедителен. Колкото и да са странни становищата му, колкото и неприемливи да ти се виждат те, той винаги те убеждава, че има основание да мисли така.
— Ако това е истина, той е много опасен, мамо.
Инсиня като че ли се откъсна от мислите си и погледна дъщеря си с любопитство.
— Защо мислиш така?
— Всяка гледна точка може да бъде подкрепена с важни аргументи. Ако някой успее бързо да обедини тези аргументи и да ги изложи убедително, той може да накара всеки да направи каквото той поиска, а това е опасно.
— Признавам, че Дженъс Пит притежава тази способност. Учудвам се, че разбираш тези неща.
(Марлейна си помисли: Защото съм само на петнадесет години и ти си свикнала да мислиш за мен като за дете.) На глас тя каза:
— Като наблюдава хората, човек научава много неща.
— Да, но запомни какво ти казах. Контролирай се.
(Никога.)
— Значи г-н Пит те убеди.
— Накара ме да видя, че няма нищо лошо в това да почакаме известно време.
— И ти дори от любопитство не изследва Немезида, за да видиш накъде точно се движи? Сигурно си била любопитна.
— Бях, но не е толкова лесно, колкото си мислиш. Обсерваторията се използува през цялото време. Всеки чака реда си, за да работи с апаратурата. Дори като началник, аз не мога да я използувам, когато поискам. Освен това, се знае, когато някой работи с нея. Знаем за какво и защо я използува. Вероятността да успея да разработя детайлно спектрите на Немезида и Слънцето или да използувам компютъра на Обсерваторията за необходимите изчисления, без веднага да се разбере какво правя, беше минимална. Също така подозирам, че Пит беше наредил на няколко души в Обсерваторията да ме наблюдават. Ако престъпех заповедите му, той веднага щеше да бъде уведомен.