— Да не искаш да кажеш, че е имала телепатични способности?
— Какво? Не. Казваше, че познава по изражението на лицето и по интонацията на гласа. Казваше, че никой не може да скрие мислите си, че колкото и да се смееш, не можеш да скриеш мъката си, че не можеш да прикриеш горчивината с усмивка. Опитваше се да ми обясни, но аз така и не разбрах как правеше това. Тя беше различна, Гаранд. Изпитвах възхищение от нея. После се роди дъщеря ми. Марлейн!
— Да?
— Тя имаше същите очи.
— Бебето имаше очите на сестра ти?
— Не от самото начало, но постепенно се промениха. Когато беше на шест месеца, очите й ме караха да настръхвам.
— И жена ти ли настръхваше?
— Не съм забелязал да й правят особено впечатление, но пък тя не е имала сестра като Роузан. Марлейн почти не плачеше, беше спокойна. Спомням си, че Роузан беше същата като бебе. При Марлейн също нямаше признаци, че ще стане особено красива. Сякаш Роузан се беше върнала при мен. Сега разбираш колко беше сложно.
— Имаш предвид връщането ти на Земята?
— Да се върна и да ги оставя. Все едно загубвах Роузан за втори път. Вече никога няма да я видя. Никога!
— Но въпреки това се върна.
— Лоялност! Задължения! Но ако искаш да ти кажа истината, за малко да не се върна. Стоях разкъсван. Разкъсван! Бях отчаян не исках да напусна Роузан — Марлейн. Виждаш ли, обърквам имената. Тогава Юджиния — жена ми — ми каза съкрушена: „Ако знаеше къде отиваме, нямаше да бързаш да се връщаш.“ В този момент не исках да си тръгвам. Помолих я да дойде с мен. Тя отказа. Помолих я поне да ми даде Роу… Марлейн. Отказа. И когато вече щях да се предам и да остана, тя избухна и ми каза да си вървя. И аз си тръгнах.
Уайлър замислено гледаше Фишър.
— „Ако знаеше къде отиваме, нямаше да бързаш да се връщаш.“ Така ли ти каза?
— Да, така. И когато я попитах: „Защо? Къде отива Ротор?“, тя отговори: „Към звездите.“
— Не може да е така, Крайл. Ти си знаел, че се готвят да отпътуват към звездите, но тя ти е казала „Ако знаеше къде отиваме…“ Имало е нещо, което не знаеш. Какво не си знаел? Какво е било то?
— Какво искаш да кажеш? Откъде да знам какво не знам?
Уайлър продължи:
— Разказа ли това в Управлението по време на разпитите?
Фишър се замисли.
— Мисля, че не. Дори не се бях сещал за това, докато не започнах да ти разказвам как за малко щях да остана.
Той затвори очи и бавно изрече:
— Не, за първи път говоря за това. За първи път си позволявам да мисля за този разговор.
— Добре. А сега, след като се замисли — къде отиваше Ротор? Чувал ли си да се говори за това? Някакви слухове? Или догадки?
— Предполагаше се, че отива към Алфа Центавър. Къде другаде? Това е най-близката звезда.
— Жена ти беше астроном. Тя какво казваше?
— Нищо. Никога не говореше за това.
— Ротор изпрати Космическата Сонда.
— Знам.
— И, като астроном, жена ти е била замесена.
— Така е, но за това също не ми е говорила никога, а аз внимавах да не я питам. Мисията ми щеше да бъде провалена и можеха да ме изпратят в затвора, дори да ме екзекутират, ако бях проявил явно любопитство.
— Но като астроном, тя може да е знаела къде отиват. За малко да ти каже. „Ако ТИ знаеше…“ Виждаш ли? Тя е знаела и ако ти също знаеше…
Фишър не прояви интерес.
— След като не ми каза какво знае, не мога да ти го кажа.
— Сигурен ли си? Някакви случайни забележки, които тогава са ти се сторили незначителни? Все пак ти НЕ СИ астроном и може да не си разбрал нещо, което ти е казала. Спомняш ли си да е споменавала нещо, което да те е озадачило?
— Не мога да си спомня такова нещо.
— Помисли! Възможно ли е Космическата Сонда да е открила планетна система около едната или и двете подобни на Слънцето звезди на Алфа Кентавър?
— Не знам.
— Или планети около която и да е звезда?
Фишър сви рамене.
— Помисли! — каза настойчиво Уайлър. — Възможно ли е това да е означавало, „Ти мислиш, че отиваме към Алфа Кентавър, но около нея обикалят планети и ще отидем там.“ Или може би, „Ти мислиш, че отиваме към Алфа Кентавър, но ние отиваме към друга звезда, където е сигурно, че ще има подходяща планета.“ Или нещо от този род.
— Нямам представа.
Гаранд Уайлър стисна плътните си устни.
— Ето какво, Крайл, приятелю. Сега ще се случат три неща. Първо ще трябва отново да минеш на разпит. Второ, предполагам, че ще трябва да убедим Колонията Серес да ни позволи да използуваме техния телескоп на астероидите, за да прегледаме много внимателно всички звезди на сто светлинни години от Слънчевата Система. И трето, трябва да накараме нашите специалисти по хиперпространството бързо да се заловят за работа. Само гледай дали няма да стане така.