Кой можеше да предвиди това и да се подготви за него, когато Пит си отиде?
Освен това съществуваше Еритро, планетата около която Ротор обикаляше така, че огромният Мегас и червената Немезида изгряваха и залязваха в сложна последователност. Еритро! От самото начало той беше една въпросителна.
Пит добре си спомняше първите дни от навлизането им в системата на Немезида. С приближаването на Ротор към звездата червено джудже, сложната организация на нейното планетно семейство постепенно се разкриваше пред тях.
Мегас се оказа на четири милиона километра от Немезида, само една петнадесета от разстоянието между Меркурий и Слънцето в Слънчевата Система. Мегас получаваше почти същото количество енергия, което Земята получаваше от Слънцето, но с по-нисък интензитет във видимата част на спектъра и по-висок в инфрачервената.
От пръв поглед ставаше ясно, че Мегас не е обитаема планета. Той беше газов гигант и едната му страна постоянно гледаше към Немезида. Завъртането му около Немезида, както и завъртането около собствената му ос, траеше двадесет дни. Постоянната нощ на едната му половина го охлаждаше само частично, тъй като собствената му вътрешна температура загряваше повърхността. Постоянният ден на другата му половина беше непоносимо горещ. Това, че Мегас запазваше атмосферата си при тази температура, се дължеше изцяло на гравитацията му — неговата маса беше по-голяма, а радиусът му — по-малък от този на Юпитер, а притеглянето на повърхността му беше петнадесет пъти от това на Юпитер и четиридесет пъти по-силно от това на Земята.
Около Немезида нямаше друга голяма планета.
Но когато Ротор наближи и Мегас започна да се вижда по-ясно, положението отново се промени.
Юджиния Инсиня донесе новината на Пит. Това откритие не беше нейно. Като Главен Астроном, тя беше получила увеличените компютърни снимки, на които се беше появило това тяло. Когато ги занесе на Пит в неговия кабинет тя беше доста развълнувана.
Като се стараеше да овладее гласа си, който трепереше от вълнение, тя каза просто:
— Мегас има спътник.
Пит едва забележимо вдигна вежди, но каза:
— Това не се ли очакваше? Газовите гиганти на Слънчевата Система имат и до двадесет спътника.
— Разбира се, но Дженъс, това не е обикновен спътник, той е голям.
Пит запази самообладание.
— Юпитер има четири големи спътника.
— Искам да кажа, че този наистина е голям — по размери и маса той е почти колкото Земята.
— Разбирам. Интересно.
— Не е само интересно, Дженъс, много повече. Ако този спътник обикаляше само Немезида, само едната му страна щеше да е обърната към нея, заради приливните влияния и той щеше да е необитаем. В действителност, само едната му страна е обърната към Мегас, чиято температура е много по-ниска от тази на Немезида. Освен това орбитата на спътника е значително наклонена към екватора на Мегас. Това означава, че в небето на спътника Мегас се вижда само от едното полукълбо и се движи на север и на юг с период от около един ден, докато Немезида пресича небосклона като изгрява и залязва също в рамките на едни ден. На едното полукълбо дванадесет часа е тъмно и дванадесет часа е светло. Същото е и на другото полукълбо, но там Немезида често е в затъмнение през деня; всяко затъмнение трае около половин час, а охлаждането се компенсира от умерената температура на Мегас. През нощта на това полукълбо тъмнината се разсейва от отразената от Мегас светлина.
— Значи небето на спътника е интересно. Това сигурно ще очарова астрономите.
— Това не е само залъгалка за астрономи, Дженъс. Възможно е температурата там да е умерена и подходяща за хората. Това може да се окаже обитаем свят.
Пит се усмихна.
— Става още по-интересно, но светлината там няма да е като нашата, нали?
Инсиня кимна.
— Това е вярно. Слънцето ще е червено, а небето ще е тъмно, защото няма светлина от късовълновата част на спектъра, която да се разсейва. И предполагам, че пейзажът ще бъде червен.
— В такъв случай, след като ти даде името на Немезида, а твой сътрудник даде името на Мегас, аз ще имам честта да дам име на спътника. Назовете го Еритро, което, ако си спомням добре, е свързано с гръцката дума, означаваща „червен“.
За известно време след това новините бяха добри. Отвъд орбитата на системата Мегас — Еритро беше открит астероиден пояс със значителни размери, който щеше да бъде идеален източник на материали за построяването на нови Колонии. А с приближаването към Еритро, ставаше все по-вероятно той да се окаже обитаем за хората. На Еритро имаше суша и морета, но по предварителни оценки на облачната му покривка, изследвана с видима и инфрачервена светлина, моретата бяха по-плитки от земните океани, а на сушата нямаше много големи планини. Въз основа на подробни изчисления Инсиня твърдеше, че климатът на планетата като цяло е напълно подходящ за човека.