Множеството се разотиде, а по дъното на избата стигнаха думите па някои от зрителите власи:
— Булгари бѐци! — А това значеше: пияни българи.
Отгоре от стълбите се зададе един бледолик момък, облечен доволно изящно, с цилиндър и бастун.
— А! Владиков! — извикаха хъшовете.
Владиков, едновремен волентир в българската легия, събрана от Раковски в Белград, после хъш в Панайотовата чета, която се лута из Стара планина, и дълго време скитник по влашките градища, беше сега учител в българското училище в града.
— Добра ви веселба, момци — каза засмяно и фамилиарно Владиков и сложи лъскавия си цилиндър на масата, цяла измокрена с вино. — И тоя път шапката ми не ще да излезе безнаказано из твоята кръчма, Странджа. Е, как си — коткаш ли момчетата? А бе, а propos, знаете ли защо ида?
— За да те почерпим и тебе една чаша — каза Македонски, като му наля.
— Хай, наздраве. Но аз за друго ида. Искаме да дадем до друга неделя в училището представление. Кой от вас иска да вземе риля?
— С някаква народна цел ли? Ако е така, аз взимам участие — каза Хаджият.
— С народна цел и с пренародна даже — касае се… да съберем една достатъчна сума за разноски по човека… — Владиков се озърна важно и предпазливо — за човека, когото ще ги изпратим да убие султана — завърши той съвсем ниско. После шепнешком им обясни великото значение, което би имало такова произшествие за българската революция.
— Прието, всички ще играем.
— Аз земам роля, но ако играя царя — каза Македонски, който беше играл вече ролята на някой цар не знам в каква Войникова драма. Нему му се искаше пак да почувствува трепета и очарованието на царското величие.
— Аз ще играя войводата пък — каза скромно Мравката, — нали има войвода в представлението?
— Няма ни цар, ни войвода: драмата е Изгубена Станка.
— Поврага ти изгубената Станка и пропадналата Лалка! Аз в такива бабешки игри участие не вземам! — разкрещя се Македонски, който пръв път чуваше за такава драма.
— Ти ще играеш Желю, хайдутина.
— А? Има ли хайдутин?
— Има и кръвопролитие, боеве, гърмежи…
— Каквото аз обичам — каза Македонски, като си засука кръвожадно левия си мустак.
— Ти, Хаджи, ще играеш Татарчето.
— Нека бъде — каза Хаджият. — Аз в „Стоян войвода“ бях арапин, сега ще съм татарин. Печеля пак.
— А ти, Мравка… тебе да ти дам… кое искаш ти?
— На мене дайте нещо като команда да бъда — каза скромно Мравката.
— Тебе ще те направим бабичката, защото си гърбавичък и нисичък. Па и гласът ти мяза… Не ме гледай такъв… ролята на бабичката е най-първата. Аз ще играя стареца. Ти, Димитро, земи Йова, а ти, Недов — Василия, а вие пък останалите — второстепенни и малки роли…
— Ами Станка кой ще бъде? — попита внезапно Странджата, който беше в течението на българската драматическа литература.
— Станка?
— Да, Станка, момата…
— Как? Има ли и мома? — попита кръвожадният Македонски.
— Действително — каза Владиков, като се замисли, — изщукна ми из ума най-главното. И после, като изгледа дружината, прибави:
— Нея някой мъж да я играе, някоя по-млад като…
Учителят се пресекна, като гледаше в Бръчкова. Той не се познаваше с Бръчкова.
Лицето на Бръчков цяло пламна в огън.
— Ах, не се сетих одеве… да ви запозная — каза бързо Македонски. — Бръчков, Владиков.
— Как, ти да не си поетът? — попита зачудено Владиков, като протегна и стисна за ръка Бръчкова. — Аз съм чел вашите поеми… нали са ваши?
Бръчков още повече се изчерви и смутено избърбора:
— Мои, а, нищо не са…
— Радвам се, радвам се, че се запознахме. Кога допаднахте?
— Снощи е пристигнал — пое Македонски — от Турция и макар да не иде от балканските усои, както ние, а от магазията на баща си, той е славен хъш. Той е вече наш приятел, на всички ни… Поет, а? Майки, не знаях тази заран, ами го оскубах… — прибави той, като сдъвка думите си. — Но се едно, няма да го оставим.
Владиков подзе:
— И тъй, г. Бръчков приема ли ролята на Станка? Тука жена не би се намерила да играе…
— Приемам с благодарение, макар че не съм мома — отговори Бръчков.
— Нищо. Като те накичим и попременим, няма да те познае никой. Ще позамажем с малко белило черните косъмци под носа ти и работата е свършена.
— Ба, може и тъй — каза Македонски, — какви му са мустаците? Мъх. Няма нищо от толкова. Лани помниш? Гицата наш стана Райна Княгиня с мустаки като на пъдар, но пак мина за Райна. Тия работи се не гледат в театрото.