Керстин Гир
Неморално предложение
На Михаела
„Да се омъжиш е все едно да си купиш нещо, на което дълго време си се любувала на някоя витрина. Харесваш го много, но когато го занесеш вкъщи, се оказва, че не се вписва в обстановката.“
Пролог
Млечната течност в каната на миксера искреше светлочервена на пламъка на свещите, докато банковият директор Гернорд Шерер я изсипваше в четирите чаши. През това време той шепнеше, както ритуалът го изискваше:
— Мъже, това е кръвта, която ни прави безсмъртни.
Доктор Петер Бернер, пенсиониран директор на престижна частна клиника, изпъшка, докато се пресягаше за чашата си:
— Безсмъртни! Би било добре. Не може ли да понамалим патоса, като кажем например: това е доматеният сок, който ни прави по-здрави?
— Но как би прозвучало това! — каза Шерер възмутено. — Едва ли ще е достойно за тайно общество. Освен това вътре има много повече от доматен сок. А именно прясно изстискан сок от алое вера, белтъчини на прах, витамин С, витамин Е…
— … и водка — допълни Фриц Гертнер, който с внушителния си ръст от метър осемдесет и пет и снежнобялата си коса изглеждаше най-впечатляващо сред останалите възрастни мъже. Последните двайсет години преди пенсионирането си той беше управлявал известен автомобилен концерн. — И ако ме питате, водката е най-добрата съставка.
— Кръвта, която ни прави безсмъртни — повтори Хуберт Рюкерт, бивш директор на гимназия „Йохан Гутенберг“ и наследник на милионите на известната фамилия Рюкерт. — Ако го слушам достатъчно често, мога и да повярвам.
Доктор Бернер отново въздъхна.
— Здравето е единственото нещо, което не може да се купи с пари — каза той и изпи доматения си шейк с адско безразличие. — Е, разбира се, късметът и щастието също. И най-вече късметът на нашите деца.
Шерер изръмжа развеселен:
— Докато си жив ли ще се сърдиш на дъщеря си, задето се омъжи за месар?
— Това ти го гарантирам! — доктор Бернер си досипа водка и отпи голяма глътка. — Момичето следваше медицина, дори вече й бях намерил чудесно местенце. А какво направи тя? Омъжи се за човек, който по цял ден се рови в животински вътрешности и иска и занапред да работи на щанда в месарницата му. И за какво са ми, по дяволите, всички тези пари? Сърцето ми се къса всеки път, когато я видя зад щанда и ми каже: „Татко, килограм и двеста добре ли е?“.
Фриц Гертнер се засмя:
— Сигурен съм, че ако развържеш кесията, набързо ще зареже лебервурста.
— Никога — поклати убедено глава доктор Бернер. — Тя е толкова твърдоглава, а и парите изобщо не я интересуват. За това обаче съм си виновен само аз — цял живот я учех на скромност. А дървената глава я е наследила от мен.
— Може би просто трябва да предложиш парите на зет си — предложи Рюкерт, — за да изхвърли дъщеря ти от месарницата си.
— Не, не и така няма да стане — каза доктор Бернер. — Децата винаги правят това, което си наумят. Категоричен съм: не можеш да купиш с пари децата си.
— А моите можеш — обади се Фриц Гертнер и махна с ръка. — Но пък парите винаги са ми се свидели. Иначе щях някак си да успея да попреча на синовете си да се захванат с мизерните си работи, да потънат до ушите в дългове и да се оженят за неподходящите жени.
— Изобщо не мога да разбера какво имаш предвид. Жената на Щефан, къдрокоската, е направо очарователна — каза Шерер. — Днес си поръчах при нея цветя за балкона и мога да ти кажа, че усмивката й е приказна.
— Но не е жената, която би подхождала на Щефан — отвърна Фриц. — Двамата са различни като деня и нощта. А освен това, въпреки че са женени от десет години, все още нямат наследници. Като и по-големия ми син. Понякога се питам дали днешните младежи изобщо знаят как се правят деца!
— Ако толкова много искаш внуци от синовете си, защо не опиташ да си ги купиш от тях — намигайки, предложи доктор Бернер.
— Това не би било никакъв проблем — отвърна Фриц невъзмутимо. — За пари всичко биха направили. Но честно казано, не бих прахосал парите си за това. Винаги съм бил на мнение, че не съм се изгърбил от работа, за да могат децата ми да харчат безразборно. Освен това нека да понатрупат собствен житейски опит, пък било то и негативен. Казано накратко, скрънзавостта ми попречи синовете ми да правят това, което ми харесва. Разбира се, не става въпрос само за стиснатост, а и за начин на възпитание. Начин, който, както сами виждате, напълно се провали.