На всички ни секна дъхът. Ефектът би бил същият, ако Фриц беше хвърлил граната на масата. Оливер и Щефан си размениха нервни погледи. Евелин и аз също. Какво пък беше това, подвеждащ въпрос? Изобщо това въпрос ли беше?
Само Еберхарт, както винаги, знаеше верния отговор.
— Охо — каза той. — За себе си мога да кажа, че парите никога не стигат.
Фриц изсумтя. След това решително се изправи:
— Момчета, последвайте ме. Искам да обсъдя нещо с вас.
Щефан и Оливер отново размениха нервни погледи, но свекър ми вече беше стигнал до вратата.
— Хайде, идвайте, важно е. Не, не, Еберхарт, ти остани тук.
Еберхарт, обиден и леко притеснен, пльосна дебелия си задник обратно в креслото. Щефан и Оливер последваха свекър ми от зимната градина в светата обител — работния му кабинет.
Фриц енергично затвори вратата зад себе си.
Глава 3
Катинка, Еберхарт, Евелин и аз останахме в зимната градина озадачени и смутени.
— Животът е тежък, но несправедлив — каза Еберхарт подсмърчайки.
— За какво изобщо става въпрос? — осведомих се аз.
— За пари, разбира се — рече Катинка.
— Така ли? — възкликна Евелин. — Той никога няма да си развърже кесията, не и той.
И аз бях на абсолютно същото мнение.
— Няма невъзможни неща — Тойота6 — подхвърли Еберхарт.
Мисълта за това беше примамлива. А пък и знаеше ли човек как ще се завъртят нещата?
— Моята особа също трябваше да присъства — каза Еберхарт. — Нямаше да му коства кой знае какво.
— Така е — потвърди Катинка и хвърли скришен поглед към кабинета, прехапала долната си устна. — Ако някой изобщо трябваше да е там, то това си ти. В края на краищата ти си единственият тук, който знае да борави с пари. При нас парите няма да потънат в дълбока бездънна каца, а ще бъдат използвани разумно и ползотворно. — При мисълта за шестте или по-скоро осемте детски стаи, лицето й отново засия. — Как само се зарадва татко! Мисля, че не трябва да се притесняваме, че ще бъдем пренебрегнати, Еби. В края на краищата той не ни е сърдит. Може би иска само да налее малко акъл в главите на момчетата — допълни Катинка.
— Хм, хм — изсумтя Еберхарт. — Службата си е служба, ракията ракия.
— Какво? — попитах аз.
— Понякога наистина се питам как изобщо си успял да направиш кариера, Еберхарт — каза Евелин.
— Преди успеха е потта — отвърна Еберхарт.
— Пот е точната дума — отговори Евелин. — Кажи, Еберхарт, какво мислиш за дезодорантите? Спокойно можеш да ги използваш.
— Той използва дезодорант — намеси се Катинка — Просто действието им не е толкова дълготрайно, защото потните му жлези произвеждат повече пот. Това дори е полезно.
— Да, може да се помирише — рече Евелин.
— Део, ние пътуваме към Лотч — започна да си тананика Еберхарт. — Май днес някой е неразположен… Днес наистина си доста изнервена, скъпа снахичке.
Евелин сви юмрука си около дръжката на ножа и очите й заблестяха заплашително.
— Вижте, хайде да сменим темата — предложи Катинка.
Аз й се усмихнах благодарно.
Евелин остави ножа, запали цигара и си дръпна дълбоко. Катинка я погледна с укор, но беше неписан закон, че в зимната градина, за разлика от останалите помещения в къщата, пушенето е позволено, независимо от това дали точно сега някоя беше бременна.
— Аз намирам цигарения дим за много по-отвратителен от естествената миризма на пот — каза Еберхарт.
О, Господи, как изобщо го издържаше Катинка този мъж?
— Никотинът може да се отрази отрицателно върху плодовитостта — каза строго Катинка. — Това е доказано.
— Тогава не разбирам защо отдавна не си станала страстна пушачка — отвърна злобно Евелин.
Еберхарт се изкашля.
— Гледахте ли предаването в понеделник? — попита той, насочвайки разговора към любимата си тема.
Евелин погледна към мен. Изплезих език. Отново се започваше! Единственото хоби и любим начин за прекарване на свободното време за Катинка и Еберхарт (разбира се, като изключим както вече стана ясно, правенето и отглеждането на деца) беше телевизията. Неговото, а и това на Катинка, любимо предаване беше „Стани богат“. Всяка неделя след традиционния семеен скандал, те разискваха разгорещено всички подробности около доста глупавите, според тях, кандидати.