— Глупости — възрази Бернер. — Казваш го само защото много добре знаеш, че не можеш да купиш синовете си, така както и аз дъщеря си.
— Глупости ли? Знаеш ли какви дългове имат? Ще се возят голи в трамвая, ако им платя да го направят.
Заинтригуван, Бернер се приведе напред:
— Е, в днешни дни за това не се изисква чак толкова смелост. Но биха ли направили нещо наистина откачено?
— Абсолютно всичко — каза убедено Фриц, — стига само да платя достатъчно.
— Никога — отвърна Бернер. — Трябва съвсем да си откачил, ако наистина го вярваш.
— Искаш ли да се обзаложим? — попита Фриц и също се приведе напред. Лесно можеше да се забележи, че възрастният господин беше започнал да изпитва удоволствие от спора. — Така поне ще ми излезе по-евтино, ако най-накрая инвестирам в децата си.
— Охо. Истински бас — зарадва се и Шерер. — Един таен, вътрешен облог, изключително и само за нашето тайно общество. Мисля, че всички ще участваме. Сега, когато търговията с акции вече не ни доставя истинско удоволствие…
— Децата не биха се продали. Залагам на доктора — включи се Рюкерт. — Каквато и лудост да ни хрумне…
— Е, Фриц, приготви се да загубиш — протегна ръка Бернер. — Вече знам какво точно децата ти за нищо на света не биха направили… дори и за милион евро.
Фриц пое ръката на Бернер и я разтърси церемониално.
— Ще видим — каза той и допълни: — Никога досега не съм губил бас.
— Аз залагам на стария Фриц — обади се Шерер. — Никога не подценявайте магическата сила на парите.
И така, четиримата стари мъже доближиха главите си, за да измислят нещо наистина напълно откачено.
Глава 1
Беше като всяка неделя: стоях гола пред гардероба и не знаех какво да облека. Не че гардеробът беше празен, но всички подходящи за случая дрехи явно бяха за пране — както винаги. Има неща, които човек никога не научава, независимо от възрастта си.
С недоволство наблюдавах лицето си в огледалото от вътрешната страна на вратата на гардероба. В крайна сметка на трийсет и три не изглеждах по-различно, отколкото на двайсет и три. Но преди десет години тези три хоризонтални бръчки на челото ми ги нямаше. Може би се бях сдобила с тях, докато съм размишлявала пред този гардероб. Но вечният въпрос какво да облека неизменно ме караше да смръщвам чело. Непременно трябва да си набавя крем против бръчки. Обаче покупката на крем, който наистина помага срещу бръчки, окончателно щеше да ни разори. За нови дрехи не си и помислях.
— Оли! — изрева Щефан отдолу. — Моля те, позабързай се, ако обичаш.
— Нямам какво да облека — изревах в отговор.
От силния крясък се отрони парче от мазилката. Отбелязах го с повдигане на раменете. Нямаше значение. Всичко, което падаше от само себе си, нямаше нужда да бъде събаряно с мъчителни усилия. Всъщност, ако се замислеше човек, беше цяло чудо, че изобщо нещо се държеше на тавана, защото мазилката в тази къща се ронеше още от 1950 г., между другото това беше и годината, в която беше построена самата сграда. Това беше единствената къща, която от състояние на груб строеж беше преминала в състояние на пълна развалина. При това — не е за вярване — през цялото време е била обитаема. И нито един от обитателите й не беше оставил нещо стилно след себе си. Освен на различните щети по сградата, човек с удивление можеше да се любува и на плочки с ярки шарки (с преобладаващо жълто като нарцис или ловджийско зелено), тапети с разцъфнали цветя и тъмнокафяви PVC плоскости, имитация на дъб. Помещенията бяха толкова отвратителни, че не можеше да се свикне с тях, и всяка сутрин наново трябваше да си блъскаш главата над въпроса кой е бил този творец.
Имаше да се правят толкова много неща, че човек се чудеше откъде по-напред да започне ремонта. Може би това беше и причината още да не сме започнали. Но, разбира се, истинската причина беше, че бяхме напълно и безвъзвратно фалирали.
Цялата къща ми напомняше неприятно за кекса, който правеше свекърва ми. Ронлив и за съжаление напълно безвкусен. Човек можеше да преглътне кекса единствено с огромно количество кафе. Но понякога, противно на всякаква логика, той ми липсваше. Откакто тя почина, свекърът ми купуваше сладкишите от сладкарницата, където можеше да си вземеш сметанова торта от предния ден на половин цена. Той пазаруваше само намалени стоки, в това отношение беше много последователен. При това, за разлика от нас, старият скъперник нямаше никаква нужда да пести.