— Кое друго?
— Е, знаеш кое.
— Не знам!
— Хайде стига, не се прави на по-глупава, отколкото си. Фриц иска да се разменим завинаги.
— И какво би спечелил от това?
Евелин сви рамене.
— Нали ти казах: просто иска да изпита удоволствието, че е бил прав. Да изпита чувството, че все още контролира ситуацията. От къде да знам? На нас какво ни пука? Ние просто искаме кинтите, нали?
Кимнах. Да, исках кинтите. Но исках и Щефан, а поради някаква причина смятах, че не е напълно невъзможно през тази половин година той да реши, че Евелин е по-подходяща за него, отколкото съм аз. Затова и добавих изпълнена с надежда:
— Е, щом мъжете ни не искат да участват…
— Искат, искат — каза убедено Евелин. — Дърпат се само от благоприличие, за да покажат, че имат достойнство.
— А какво да кажем тогава за нашето достойнство?
— На тази цена бих го продала с удоволствие — отвърна Евелин. — Освен това, не е чак толкова драматично. В края на краищата сменяме само мъжете си. Не сменяме работата си, не сменяме навиците си на хранене или колите си. Дори дрехите си не сменяме, защото в противен случай щях да го премисля по-обстойно.
— Изобщо нямаше да вляза в твоите — добавих аз и се усмихнах.
— В горнищата ми със сигурност — отвърна Евелин на шегата и се усмихна в отговор. — Е, как ти се вижда, участваш ли?
— Май е много по-добре, отколкото да даря бъбрек — отвърнах.
— Е, тогава се договорихме — каза Евелин и ми подаде ръка.
Стиснах ръката й, пренебрегвайки смело чувството на хваната рибка, което ме обзе.
— Ако Щефан и Оливер наистина решат да участват, съм с вас. Но не съм сигурна дали го искам, защото ако наистина ни обичат, те би трябвало по-скоро да откажат. Нали така?
— Май точно този въпрос е по-добре изобщо да не си го задаваш — отвърна Евелин и слезе от плота точно толкова елегантно, колкото се и беше настанила върху него.
Преглътнах.
— Струва ми се някак рисковано.
— Животът е една игра. Не можеш да удариш голямата печалба, ако не рискуваш да загубиш нещо. Разбира се, че ще участват, малко глупаче!
— Разбира се — отвърнах с тих глас.
Когато вече беше стигнала вратата, изведнъж ми хрумна още нещо.
— Чакай, Евелин.
— Да? — обърна се тя.
— Какво всъщност значи „реимбурсирам“?
— Нямам никаква представа — отвърна тя развеселено.
— А кой е най-големият остров в Северна Фризия? А: Нордерни, В: Ямайка, С: Боркум, D: Фемарн.
На лицето на Евелин се разля една от редките й усмивка.
— Не е Фемарн, защото е в Балтийско море — помогнах аз. — Остават Ямайка, Боркум и Нордерни.
Усмивката й ставаше все по-сияйна.
— Много скоро ще станем богати, без да се налага да отговаряме на такива тъпи въпроси.
Глава 5
Когато влязох, Щефан стоеше пред компютъра с гръб към вратата.
— Ей сега свършвам — каза той, без да се обърне.
— Не бързай, и без това не съм сготвила.
Не умеех да готвя много добре, Щефан също. Затова си бяхме разработили една обедна традиция: просто вземах от фризера два полуфабриката и ги пъхах в микровълновата печка. Вечерно време повтаряхме абсолютно същото. Не беше особено здравословно, но ако човек ядеше между храненията достатъчно зеленчуци, можеше и да доживее до стари години. Разбира се, ако имаше късмет.
Застанах зад Щефан и прокарах пръсти през русата му коса. Когато бяхме насаме, не можех да се въздържа да не го докосвам. Вече почти десет години бяхме женени, а не минаваше и ден, в който да не се учудвах от факта, че този чудно хубав, перфектен и умен мъж избра точно мен — Оливия Прзбила с големите като капак на тоалетна чиния, вечно кални ръце и коси като карфиол. Това беше чудо — моето собствено чудо. Можех ли да поема риска и да го оставя да живее с жена като Евелин в продължение на шест месеца? Нямаше ли така да прозре истината, колко несъвършена съм всъщност?
Щефан изръмжа от удоволствие.
— Е, малка ми Оли-Дундичка — каза той, докато попълваше имейл адреса към писмото, което смяташе да напише до погребална агенция „Зегебрехт“.
— Недей постоянно да го казваш — измърморих аз. — Не съм пълна.
— Добре де, но пък добре звучи — отвърна ми Щефан, докато пръстите му играеха по клавиатурата. Имаше страхотна трипръстова система. — Оли-Дундичке, има ли нещо ново?