— В никакъв случай няма да участвам в подобно нещо — отсече Катинка с писклив глас.
— И да искаш няма да можеш — каза Евелин. — Кой би искал да размени с теб мъжа си? За цели шест месеца!
— Нито дори за шест секунди — допълних аз.
Но Катинка изобщо не ни чуваше. Никога не я бях виждала в подобно състояние. Дори когато, както всяка неделя, Лея разля млякото си върху покривката, Катинка изобщо не забеляза.
— Никога не бих разменила моя Еби с когото и да било друг — възмути се тя. — Никога. Това е ненормално.
Мълчаливо попих разлятото мляко от покривката и сипах ново в чашата на Лея.
— Но когато планината не отива при Мохамед… — каза Еберхарт и похотливо ни погледна двете с Евелин. — А службата си е служба, ракията си е ракия. За един милион някои и майчиното си мляко ще изпеят.
— Никога — изкрещя Катинка. — Искам да кажа, че това е една огромна несправедливост: трябва ли да бъда наказана за това, че нямам дългове и мъжът ми умее да борави с пари? Да не би всички да сте се побъркали? Какво да обясня на всичките ни познати? Ще обявят цялото ни семейство за откачено, ако двамата ми братя си разменят жените!
Беше напълно права. Но нали все пак трябваше да предложим нещо на зрителите. В края на краищата бяхме Гертнерови — едно семейство, което може да ви изправи косите. Тази неделя гледайте: смяна на съпругите. Ще последват ли синовете и снахите пъкления план на стария патриарх Фриц? И как ще бъде обезщетена малката и вечно бременна дъщеря затова, че не трябва да размени своя Еберхарт? Бъдете в очакване, за да разберете още какви безумия ви е приготвило това семейство. Затаете дъх, защото следва: Гертнерови — едно абсолютно лудо семейство.
— Сега, ако обичаш, се успокой, дъще — каза Фриц. — Сякаш не искам най-доброто за всичките си деца! Мислех дълго над това и искам да предложа и на теб една замяна.
— Не! Не! Не! — изкрещя Катинка.
Аз на нейно място, бих изчакала да чуя каква замяна ще ми предложи старият Фриц, защото при всички положения щеше да е нещо по-добро от настоящия й съпруг. Но се оказа, че Фриц изобщо нямаше предвид някой мъж. Той искаше да размени нещо съвсем различно:
— Твоята къща за моята безвкусна, марципанова, сватбена торта.
— Какво? — отново извика Катинка.
Беше толкова объркана, че не се и опита да попречи на Лея да изяде яйцето заедно с черупката. Този път и аз не се намесих. Черупките на яйцата не са нездравословни.
Еберхарт се понадигна и се разкудкудяка.
— Моята особа не е толкова тъпа, че да разменя къща за торта.
— Фриц имаше предвид вилата — обясних му аз.
— Коя вила? — попита Еберхарт, който явно трудно схващаше.
— Тази тук — казах и разперих ръце с красноречив жест. И ми се прииска да добавя: „В момента я усмърдяваш със задника си.“
— Тази къща? — повтори Еберхарт и погледна изненадано към Фриц. — Искаш да размениш тази къща за нашата?
Фриц кимна.
— Вашата къщурка и сега ви е прекалено тясна. Децата растат с всеки изминал ден. Тук ще има място за всичките четири, че и за още няколко. Вещото лице я оцени на един милион заради отличното й състояние и новото газово отопление. Много похвали дебелите стени и зимната градина и каза, че целият този ужасен кич — кулички, еркерчета и ангелчета, напоследък страшно се търсел. Сауната и басейнът неимоверно вдигали цената, а градина от две хиляди квадрата с такива стари дървета в днешно време трудно можела да се намери или поне не на такова топ място.
— Охо! — възкликна Еберхарт и облиза тлъстите си устни.
— Ти… ти… но ти обичаш тази къща — каза Катинка с глас, който предвещаваше, че ще се разреве всеки момент. — Навремето с мама я купихте заедно…
— Винаги съм я намирал за ужасна — отвърна Фриц. — Всички тези финтифлюшки, а на всичкото отгоре и розова. Това не е подходящият цвят за мъж! Освен това е прекалено голяма за стар човек като мен. Какво да правя с всички тези стълби, етажи и квадратни метри? Запазих я само защото майка ви би искала някой от вас да живее в нея. И аз смятам, че това трябва да си точно ти. В такава къща трябва да живеят деца. Парапетите са много удобни за пързаляне. Но ако наистина не я харесваш…
Тил и Лея скочиха от местата си и се втурнаха във вътрешността на къщата, може би, за да се попързалят по парапетите. Или може би защото обикновено точно по това време дядо им започваше да крещи по всички.