— И аз така си мислех — отвърна Оливер и ме погледна, клатейки глава. — Оливия, кажи ми какво се въртеше в главата ти вчера вечерта? Защо просто не ми каза какво се е случило? Защо беше нужен този прелъстителен номер с лошото момиче?
Преглътнах.
— Ами защото наистина съм лошо момиче — казах.
Оливер все още клатеше глава.
— Това, от което вчера си имала нужда, е бил един сърдечен разговор и чаша топло какао. А вместо това…
При спомена за „вместо това“ през цялото ми тяло премина приятна тръпка.
— Не е нужно да казваме на някого — прошепнах аз. — Никой не трябва да разбира и така никой няма да е наранен.
— Освен… — Оливер прехапа долната си устна. — Права си! Ще се преструваме, че нищо не се е случило — добави след това той.
— Да — отвърнах с облекчение. — Още повече, че аз бях пияна, а ти жестоко надрусан.
— Кой го каза? — Оливер смръщи чело.
— Евелин ми каза, че си пробвал от нашата… а-а-а нейната продукция.
— Дръпнах си само два пъти от джойнта на Кабулке — отговори Оливер. — Наистина е добър. Но за съжаление, това не е достатъчно, за да ми послужи като извинение. Ти обаче направо си беше в делириум.
— Ти нямаш нужда от извинение — казах аз. — Нали аз бях тази, която те съблазни.
За пръв път през тази вечер Оливер се усмихна. Но това трая само няколко секунди. След това рече:
— Мисля, че се разбрахме да не говорим повече за това. Нищо не се е случило, нали?
— Нищо не се е случило — повторих печално. — Просто ще продължим да си живеем постарому до октомври. После ще си получим милионите и ще се радваме на лесно спечелените пари.
— Сега, когато вече изяснихме всичко, можем да сядаме да ядем.
— Съжалявам за бебето — казах след първата чиния пуешки хапки с кокосов сос и зеленчуци.
— Какво бебе?
— Бебето, което няма да имате с Евелин — отговорих.
— А, за това ли? — каза Оливер. — Ами то не беше нещо ново за мен. Мисля, че двамата с Евелин участвахме във всичкото това, за да ни стане ясно какво искаме всъщност. Евелин вече е взела своето решение.
— А ти?
— На мен не ми остава нищо друго, освен да го приема, нали?
— Да — казах.
Когато жената не иска дете, за мъжа е трудно да я изиграе по някакъв начин. Но за жена, чийто мъж не иска дете, имаше доста повече възможности да стигне до целта си.
— Имам още един въпрос — каза доста изненадващо Оливер и впи изпитателен поглед в мен.
— Да?
— Презервативите, които вчера използвахме, на Щефан ли бяха?
— Да — изморено отвърнах аз. — Намерих ги в чекмеджето на бюрото му. Освен това са го правили и върху бюрото. Можеш ли да си представиш?
За момент Оливер задържа очите си затворени.
— Затова искаше на всяка цена да го направим на масата — промълви тихо той, по-скоро на себе си, отколкото на мене.
— Да — признах и погледнах смутено към масата.
Това, което той направи с мен на масата вчера, беше невероятно. Но и по-късно, в леглото, изживяването беше изключително. Не беше чудно, че Евелин през ден насрочваше срещи под претекст, че има овулация.
— Оливер?
Той гледаше с невиждащ поглед пред себе си.
— Нищо, нищо — сепна се той. — Нали не трябваше повече да говорим за това. В края на краищата нищо не се е случило, нали така? Продължаваме всичко така, както беше до вчера по обяд.
— Точно така — насилих се да кажа, а ми се искаше да избухна в сълзи.
Но бързо се стегнах. За днес бях ревала достатъчно.
— Дюр ми се обади днес поне десет пъти — каза Оливер, сменяйки рязко темата на разговора. — Телевизията иска да заснемем първото предаване още през септември. Това ще рече, че трябва да намерим подходяща градина за предаването и да сформираме екип, колкото се може по-бързо.
— Ние ли трябва да подберем екипа?
— Не и снимачния екип — отговори Оливер. — Но хората, които ще ни помагат в преустройството на градината, са наша грижа.
— Мислех да пусна обява — казах. — Но вече е средата на август и изобщо не съм сигурна дали времето ще ни стигне. А и откъде толкова бързо ще намерим подходяща градина?
— Трябва да успеем! — отговори Оливер. — Какво ще кажеш да се захванем със старата градина на Катинка, тоест настояща на баща ми?
— Ще те представи в лоша светлина, ако още с първото предаване снабдиш собствения си баща с чисто нова градина — казах аз. — Не, трябва ни някой друг. Какво ще кажеш за Елизабет? Тя има страхотна къща, но откакто се е нанесла, не е пипано нищо, дори трева не е засадена. Земята около изкопите е обрасла в бурени. Пък и в подобието на градина има само един жалък пясъчник и развалена люлка. Ще бъде идеално поле за нашите изяви. Освен това Елизабет, Хана и децата със сигурност ще изглеждат много добре по телевизията.